Спайк измина десетина метра обратно към лунохода, когато гласът повтори заповедта си: „Открий Ноевия ковчег.“ Спайк продължи да подскача леко по лунната повърхност, като се чудеше дали някой не си прави шега с него. Никой обаче не би могъл да сложи касетофонче в шлема на скафандъра му — нямаше място, той би забелязал, от базата не биха разрешили. С такъв номер можеш да побъркаш някого, а макар някои от колегите му астронавти да имаха странно чувство за хумор, все пак се ограничаваха с неща като това да издълбаят парченце от пъпешовия ти резен, да сипят горчица в дупката и да върнат парченцето. Нищо сериозно като това тук.
„Ще го откриеш в планината Арарат в Турция — продължи гласът. — Намери го, Спайк.“
Повечето физически реакции на Спайк се следяха с електроди и той предположи, че когато в базата прегледат тази част от мисията му, ще видят как в този момент иглите са заподскачали лудо по кардиограмата му. В такъв случай той не би се посвенил да измисли някакво обяснение. За момента просто искаше да помисли върху думите, които беше чул, и да разбере какво могат да означават те. Затова, когато се върна в лунохода, Спайк каза, че е чул някакъв шум в приемника си, и отново стана нормален астронавт, тоест летец изпитател, превърнат в шимпанзе, превърнат в национален герой, превърнат в каскадьор, потенциален конгресмен или бъдещ почетен член на управителния съвет на дузина корпорации. Той не бе първият човек, стъпил на луната, но никога нямаше да има толкова астронавти, че хората да спрат да се дивят, да му се радват и да го награждават. Спайк Тиглър знаеше част от предимствата, а Бети — много повече; това ги бе предпазило от развод на няколко пъти. Той смяташе, че се е оженил за високо атлетично момиче с хубава фигура, което четеше „Радостта от готвенето“ по време на медения им месец и премълчаваше страховете си, когато той се връщаше късно в базата; Бети обаче се оказа много по-запозната от него с репродуктивните свойства на долара. „От теб летенето, от мен мисленето“, казваше му от време на време тя, което звучеше като шега, или поне и двамата гледаха да се преструват, че е само шега. Затова Спайк Тиглър се върна към мисията си и изпълни работната си програма, без никой да заподозре, че нещо се е променило, че всичко се е променило.
След приземяването дойде личният поздрав от Белия дом, после медицинският преглед, отчетът, първият телефонен разговор с Бети, първата нощ с Бети след кацането… и славата. В пулсиращите градове, към които винаги се бе отнасял с недоверие — надменния Вашингтон, циничния Ню Йорк и побъркания Сан Франциско, — Спайк Тиглър беше много известен; а в Северна Каролина беше адски известен. Главата му бе окичена със серпентини като спагети; дясната му ръка разбра колко изтощителни са поздравите; той бе целуван, прегръщан, потупван — къде по-леко, къде по-силно. Малки момченца бъркаха в джоба на жилетката му и безсрамно си просеха лунен прах. Преди всичко хората просто искаха да бъдат край него за няколко мига, да вдишат издишания от него въздух, да се дивят на човека от космоса, който в същото време беше от съседния окръг. След няколко месеца всенародно глезене щатските власти в Северна Каролина, изпълнени с гордост и известно собственическо чувство към своето момче, обявиха, че ще го наградят с медал на специална церемония. Всички се съгласиха, че няма по-подходящо място от Кити Хоук, на равната земя под равното небе.
През онзи следобед бяха произнесени подходящи слова, но Спайк ги чуваше само донякъде; Бети беше с нов тоалет и дори с капела и се нуждаеше от уверения, че изглежда страхотно, което си беше така, но тя не го вярваше. На врата му бе окачен голям златен медал с Кити Хоук от едната страна и капсулата на „Аполо“ от другата; ръката на Спайк беше смилана още няколко десетки пъти; през цялото време, докато се усмихваше и кимаше учтиво, той си мислеше за онзи миг на луната, в който бе чул гласа.
В губернаторската лимузина разговорът бе сърдечен, да не кажем ласкателен, а Бети изглеждаше толкова добре, че Спайк искаше да й го каже, но се притесняваше от губернатора и жена му. Говориха си както обикновено за гравитацията, за подскачането по луната, за изгряващата земя и „кажи де, как ходехте по нужда“, когато внезапно, тъкмо пред Кити Хоук, Спайк видя Ноевия ковчег до пътя. Изглеждаше огромен, с издигнати нос и кърма и дървен корпус. Губернаторът любезно проследи погледа на Спайк, който се завъртя на 180 градуса, а после отвърна на неизказания му въпрос: