— Не отговорихте на въпроса ми.
— Какъв въпрос? — Психиатърът не беше разбрал, че тя го е питала нещо.
— Дали моят съпруг… не знам какъв научен термин бихте използвали, докторе, дали моят съпруг е перко?
Психиатърът отново заклати глава, този път хоризонтално, а не вертикално, даде й примери за „дезориентация на възприятията“, прегледа формулярите на Спайк, на които съвсем ясно бе написано „баптист“, а на Бети й се стори, че психиатърът би бил по-учуден, ако Спайк не беше чул Бог да му говори на луната. Когато тя го попита дали Спайк е халюцинирал, той отвърна само: „А вие как мислите?“, което според Бети не помогна особено много на разговора. Всъщност изглеждаше, че тя е лудата, щом се съмнява в съпруга си. Тази среща доведе до две неща: първо, Бети си тръгна с чувството, че е предала съпруга си, вместо да му помогне; и второ, когато три месеца по-късно Спайк помоли да го освободят от космическата програма, никой не възрази особено силно на молбата му, стига всичко да станеше тихомълком, защото от доклада на психиатъра ставаше ясно, че Спайк е луд за връзване, стопроцентов перко с разхлопана дъска, и че при по-внимателно вглеждане може да се окаже, че според него луната е направена от синьо сирене. Затова го прехвърлиха на кротко място в отдела за връзки с медиите, после отново при летците изпитатели, но година след като бе подскачал в сивата пепел, Спайк Тиглър пак стана цивилен, а Бети се чудеше какво става, когато изтървеш на хляба мекото.
Щом Спайк обяви, че е запазил „Лунен прах“ за първото набиране на средства, Бети се зачуди дали не е най-добре да затвори „Радостта от готвенето“ и да поиска развод. Цяла година Спайк не бе направил нищо друго, освен че един ден излезе и си купи Библия. След това започна да се губи вечер, а жена му го откриваше на задната веранда. Светото писание бе разтворено на коленете му, а очите му бяха вдигнати към звездите. Приятелките й изразяваха уморително съчувствие: все пак сигурно не било лесно да се върнеш от там горе и да се адаптираш към ежедневието. Бети беше наясно, че славата на „Тъчдаун Тиглър“ щеше да се носи с години без всякакво усилие, а освен това тя можеше да разчита на подкрепа (защото „известност, последвана от побъркване“ не бе просто американско, а направо патриотично явление); и все пак тя се чувстваше измамена. Толкова години се бе жертвала за кариерата на Спайк, толкова години го следва при всяко назначение, без да имат истински дом, толкова време чакаше и се надяваше на голямата отплата… а после, когато часът удари и от машината започнаха да се сипят долари, какво правеше Спайк? Вместо да протегне шапка и да ги хване, той седи на задната веранда и зяпа звездите. Запознайте се със съпруга ми — онзи с Библията в скута, със скъсаните панталони и странния поглед. Не, никой не го е бил, той просто изтърва на хляба мекото.
Когато Бети попита Спайк какво да облече за първото събрание в „Лунен прах“, в гласа й имаше известен сарказъм; а когато той отвърна, че винаги е харесвал минзухарено жълтия тоалет, който си бе купила за връчването на медала в Кити Хоук, тя отново чу в себе си един глас (определено не Божи) да й шепне думата „развод“. Оказа се обаче, че той говори сериозно; преди да излязат, на два пъти повтори колко добре изглежда тя. Бети не можа да не забележи, че той се е променил. Напоследък винаги говореше сериозно и казваше само това, което мисли — нищо повече. Сякаш беше оставил шегите, закачките и щуротиите в онова кратерче при футболната топка (това беше тъп номер, като се замислиш, и тя трябваше да се усети по-рано). Спайк беше станал сериозен; беше станал скучен. Все още казваше, че я обича, и Бети му вярваше, макар понякога да се чудеше дали това е достатъчно за една жена. Но бе загубил живеца си. Ако това означаваше да изоставиш детинщините, според Бети последните си имаха добрите страни.
На първото събрание за набиране на средства ресторант „Лунен прах“ беше пълен. Там бяха почти всички съграждани на Спайк плюс няколко репортери и един фотограф. Бети се страхуваше от най-лошото. Представяше си заглавия като „БОГ МИ ГОВОРИ“, ТВЪРДИ БИВШ АСТРОНАВТ и ЛЕТЕЦЪТ ОТ УЕЙДСВИЛ — ЛУД ЗА ВРЪЗВАНЕ. Тя седеше нервно до съпруга си, докато местният свещеник го приветстваше с „добре дошъл“ в енорията, където бе израснал. Последваха ръкопляскания; Спайк взе нежно ръката й и не я пусна, докато не стана на крака, за да говори.