— Обичам те — каза Спайк малко по-късно.
Няколкото реда във „Файетвил Обзървър“ доведоха до статия в „Грийнзбъро Нюз енд Рекърд“, която накара редица вестници да го споменат накратко сред новините. Последва мълчание, но Спайк запази спокойствие, като си спомняше за празничните огньове, които бе гледал като дете — сякаш нищо не се случва, а после изведнъж всичко лумва в пламъци. Оказа се прав, защото изведнъж той блесна на първите страници на „Вашингтон Поуст“ и „Ню Йорк Таймс“. Дойде телевизията, последвана от нова група вестникари, а след тях чужди телевизии и чужди вестници и Бети и Спайк работеха усилено през цялото време (те отново бяха едно цяло, както в началото), за да подготвят проекта „Арарат“. Репортерите получаваха списъци с последните дарения, все едно дали ставаше въпрос за петдесет долара от съседно паство или въжета и палатки от известен магазин. Скоро в двора на Спайк и Бети се появи голям дървен термометър на кампанията; всеки понеделник сутрин Спайк излизаше с четка в ръка, за да отбележи покачването на живака.
Съвсем естествено Спайк и Бети обичаха да сравняват това критично време с изстрелването на ракета: очакването е вълнуващо, изстрелването носи тръпка, но докато не видиш как тежката сребърна тръба майка се поклаща на хълбоците си и си пробива път към небесата, винаги има шанс за публичен и много смущаващ провал. Каквото и да казваше Бети, след като бе решила да застане стопроцентово зад съпруга си, тя не искаше това. Бети не беше особено религиозна и дълбоко в сърцето си не знаеше какво да мисли за преживяното от Спайк на луната, но тя знаеше какво значи шанс. След като съпругът й прекара година в изучаване на Библията, а приятелките й се държаха толкова съчувствено, че й идеше да закрещи, съвсем не бе зле Спайк отново да стане знаменитост. След проекта „Аполо“ идваше проектът „Арарат“ — какво по-очевидно от това развитие, от тази малка азбучна стъпка? И никой в нито един вестник не бе предположил, че на Спайк му хлопа дъската.
Съпругът й се справяше много добре и нито веднъж не спомена как Бог в ролята на президента Кенеди е започнал всичко. Така на Бети й беше по-лесно да привлече хора, които биха били предпазливи, ако надушеха нещо шантаво в плановете им. Дори губернаторът на Северна Каролина реши да прости нетактичния въпрос на Спайк относно искреността на вярата му и благосклонно прие да председателства благотворителна вечеря със 100 долара куверт в „Шарлот“. На подобни събития Бети носеше минзухарено жълто с постоянство, което приятелките й считаха за ненужно, да не кажем старомодно; Спайк обаче твърдеше, че този цвят му носи късмет. Когато разговаряше с репортерите, той от време на време ги молеше да споменат роклята на жена му, която, както сигурно са забелязали, е с цвят на горчица. Някои вестникари, от мързел или далтонизъм, послушно изпълняваха, което караше Спайк да се кикоти, когато четеше вестниците.
Освен това той стана гост на няколко религиозни телевизионни предавания. Понякога Бети потръпваше от притеснение, когато поредният проповедник с официален костюм се включваше след рекламите, за да приветства зрителите със съобщението, че Божията любов е като спокойния център на тайфуна, а един от днешните гости наистина е бил в тайфун и може да разкаже колко спокойно е в центъра и как това означава, че християнството те кара непрекъснато да вървиш напред, защото не можеш да стоиш неподвижен в тайфуна, и тук стигаме до втория ни гост, Спайк Тиглър, който се е движил дори по-бързо от тайфун, но сега търси онзи спокоен център, абсолютния покой, слава на Бога. Спайк, който се бе върнал към астронавтската прическа и синия си костюм, отговаряше учтиво и нито веднъж не спомена — макар проповедникът да би бил възхитен да го чуе, — че Бог е бил точно там, в шлема му, и му е шепнал на ухото. Изглеждаше мил, непретенциозен и искрен, което привличаше чековете към проекта „Арарат“ с ръководител Бети Тиглър, която, естествено, си плащаше заплата.
Съставиха комитет: преподобният Ланс Гибсън, уважаван или поне известен в по-голямата част от щата, малко фанатичен според някои, но не чак толкова, че да плаши парите на разумните хора; доктор Джими Фългуд, бивша баскетболна звезда, понастоящем геолог и водолаз, който щеше да придаде научен авторитет на експедицията; и самата Бети — председател, координатор и ковчежник. Губернаторът прие да присъства в списъка като почетен патрон на експедицията. Не успяха да накарат властите да ги признаят за фондация, но всичко останало вървеше гладко.