Продължиха да карат, докато пътят не свърши и пред тях не се извисиха двата силуета на Голям и Малки Арарат.
— Като мъж и жена, а? — отбеляза Спайк.
— Какво искаш да кажеш?
— Като брат и сестра или като Адам и Ева. Големият връх и красивото малко връхче. Виждаш ли? „И създаде ги Господ мъж и жена.“
— Смяташ ли, че Бог е имал предвид точно това?
— Бог нищо не прави случайно — отвърна Спайк Тиглър. — Никога.
Джими Фългуд погледна двата силуета и премълча забележката, че Бети Тиглър е три-четири сантиметра по-висока от Спайк.
Провериха екипировката си, преди да се доверят на краката, с които ги бе дарил Господ. Оставиха бърбъна в багажника, защото почувстваха, че е грях да консумират алкохолни напитки на Божията планина; освен това нямаше да имат повече нужда от значките с Картър. Взеха пътническите си чекове, подковата и Библията. При прехвърлянето на провизиите Джими хвана Спайк да мушва сгънатата топка в раницата си. После тръгнаха по южните склонове на планината. Върлинестият бивш баскетболист вървеше на няколко метра зад изпълнения с енергия астронавт, като младши офицер, който следва генерала си. От време на време геоложките интереси на Джими го изкушаваха да спре и да разгледа скалата, но Спайк винаги настояваше да продължат.
Бяха сами в планината и това им се струваше страхотно. По ниските склонове виждаха гущери, а по-нагоре — ибекси и диви кози. Изкачиха се над царството на ястребите и мишеловите чак до снега, където единственото движение бе случайното шмугване на някоя дребна лисица. През студените нощи Джими водеше дневника на експедицията, а Спайк четеше Библията на голия съскащ пламък на газената лампа.
Започнаха от югоизточния склон, посочен единодушно от църквата и науката. Проверяваха каменисти дерета и голи пещери. Джими не беше сигурен дали очакват да намерят целия Ноев ковчег, запазен непокътнат — в такъв случай вероятно нямаше как да го пропуснат — или само някакво по-голямо парче от него — например руля или може би някакви дъски, все още покрити със смола.
При първия груб оглед не откриха нищо, но това нито ги учуди, нито ги разочарова. Тръгнаха по снежния склон към върха. Към края на изкачването небето започна бавно да променя цвета си и когато стигнаха догоре, то изглеждаше яркозелено. Тук беше пълно с чудеса. Спайк коленичи за молитва, а Джими се присъедини към него за кратко. Точно под тях се спускаше заснежена долинка, която стигаше до по-нисък връх. Тя би била идеалното място за Ноевия ковчег. Претърсиха я, но без успех.
Северният склон на планината беше прорязан от огромна цепнатина. Спайк посочи долния й край на неколкостотин метра под тях и каза, че някога там имало манастир. С истински монаси и всичко останало. А после, през 1840 г., планината била разтърсена от страшно земетресение така, както куче тръска хванат в зъбите му плъх, и църквичката се срутила, както и селото под нея, чието име започвало с „А“. Всички загинали, ако не веднага, то няколко дни по-късно. Четири-пет дни след земетресението по цепнатината започнала да се спуска лавина от сняг и вода. Нищо не можело да се изпречи на пътя й. Като Божие наказание. Снегът изтрил манастира и селото от лицето на земята.
Джими Фългуд кимна сериозно, докато слушаше. Това се е случило, когато тази част на планината е била в Съветския съюз, каза си той. Разбира се, тогава руснаците не са били комунисти, а християни, но това показва, че Бог е имал зъб на комунистите още преди да станат такива.
Търсиха в продължение на три седмици. Джими се питаше дали Ноевият ковчег не се намира дълбоко в ледената покривка, а Спайк се съгласи, че това е възможно, но Бог сигурно би им дал някакъв знак. Той нямаше да ги прати в планината, а после да скрие от тях онова, за което са дошли: Бог не беше такъв. Джими се съгласи. Търсиха Ноевия ковчег с невъоръжено око, с бинокли и с инфрачервени очила за нощно виждане. Спайк чакаше някакъв знак. Сигурен ли беше, че ще го разпознае? Може би трябваше да търсят според посоката на вятъра. Е, търсиха и по посоката на вятъра. Не намериха нищо.
Всеки ден, когато слънцето напечеше равнината под тях и топлият въздух се вдигнеше нагоре, около върха се извиваше ореол от облаци, който закриваше по-ниските склонове от погледа им; а всяка вечер въздухът се охлаждаше и облакът се разнасяше. В края на третата седмица слязоха, за да вземат още провизии от багажника на мерцедеса. Отидоха до най-близкото село, откъдето Спайк изпрати на Бети картичка, на която пишеше „Липсата на новини е добра новина“, което според нея не звучеше толкова ясно, колкото можеше да се желае. После се върнаха в планината и търсиха още три седмици. През това време настана пълнолуние и Спайк всяка вечер гледаше луната, като си спомняше как настоящата му мисия бе започнала там горе, сред сивия прах. Една вечер Джими застана край него и също се загледа в бледожълтия, осеян с дупчици кръг. „Прилича на медена питка“, заключи той с нервен смях. „Отблизо напомня по-скоро на мръсен плаж“ — отвърна Спайк. Продължи да гледа нагоре в очакване на някакъв знак. Напразно.