— Това селото на Ной ли е било?
— Да. И то в съветския сектор — добави закачливо Спайк.
Джими се чувстваше все по-объркан.
— Значи Бог е позволил селото на Ной да бъде разрушено от земетресение?
— Сигурно си е имал причини. Както винаги. Е, това не е важно. Важното е, че се е заселил там. Може би се е преместил, а може би не. Но какво по-вероятно от това да се върне, за да бъде погребан на Арарат? Може да е почувствал бремето на годините. Сигурно си е набелязал тази пещера още в мига, в който е слязъл от кораба. В знак на благодарност и послушание към Бог е замъкнал старите си кости горе в планината. Също като слоновете в джунглата.
— Спайк, тези кости в пещерата не ти ли… не ти ли изглеждат малко… как да кажа… прекалено добре запазени? Питам само от любов към спора.
— Спокойно, Джими, добре се справяш.
— Но не ти ли изглеждат добре запазени?
— Джими, тук става въпрос за чудеса и знамения. Естествено, че ще са добре запазени. Ной не е бил кой да е. На колко години е умрял? На деветстотин и петдесет. Господ е бил много щедър към него. Щом костите му са могли да го носят хиляда години, едва ли ще изгният с обичайната скорост, нали?
— Разбирам, Спайк.
— Нещо друго да те тревожи? — Бившият астронавт нямаше нищо против съмненията на спътника си, тъй като бе уверен, че може да посрещне всяка топка.
— Какво ще правим сега?
— Ще разкажем на целия свят, какво друго? И той ще се възрадва. Много хора ще приемат християнството в резултат на нашето откритие. На този склон отново ще бъде построена църква. Църква над гроба на Ной. Може би под формата на неговия кораб. Или дори на „Аполо“. Това би било по-подходящо и би затворило цикъла.
— Разбирам идеята ти за завръщането, Спайк. И все пак, нека ти кажа нещо. Ти и аз сме хора на вярата.
— И на науката — каза астронавтът на геолога.
— Точно така. И като хора на вярата искаме да предпазим своите убеждения от ненужни подигравки.
— Разбира се.
— Значи може би трябва в качеството си на хора на науката да проверим онова, което сме открили като хора на вярата. И чак после да разгласим новината.
— Тоест?
— Тоест да си затваряме големите усти, докато не се проведат лабораторни тестове на дрехите на Ной.
Другата половина на палатката потъна в мълчание, тъй като Спайк за пръв път си даде сметка, че едва ли всички ще ръкопляскат така, както при връщането му от луната.
— Според мен разсъждаваш правилно, Джими. Освен това ме караш да се чудя дали няма да имаме проблем с дрехите.
— Какво искаш да кажеш?
Сега Спайк на свой ред стана скептичен.
— Само предполагам. Нали си спомняш за голотата на Ной? Знаеш как синовете му са го покрили. Е, костите на Ной със сигурност са свещени, но дали това се отнася и за дрехите му? Не мисля, че трябва да цепим басма на правнуците на Тома Неверни. Представи си, че Ной е бил положен с погребалните си дрехи, но след няколко века те са се превърнали в прах и пепел. После дошъл някакъв поклонник, който сигурно не е могъл да се върне заради неверниците, и намерил тялото. Все едно, че отново видял голотата на Ной. Затова поклонникът е дал на Ной своите дрехи, което пък обяснява защо не е могъл да се върне и да разкаже за видяното. Това обаче може да създаде проблеми с лабораторните тестове.
— Прав си — отвърна Джими. Последва дълго мълчание, сякаш всеки от тях предизвикваше другия да направи следващата логична стъпка. Най-накрая Джими се престраши.
— Чудя се как стои въпросът в правно отношение.
— Аха — окуражи го Спайк.
— Според теб на кого принадлежат костите на Ной? Освен на Всевишния, разбира се.
— Съдебният процес може да отнеме години. Знаеш ги какви са адвокатите.
— Разбира се — отвърна Джими, който никога не беше влизал в съдебна зала. — Не мисля, че Бог би искал да ходим по съдилища. Все едно питаме кесаря и така нататък.
Спайк кимна и сниши глас, макар да бяха сами на свещената планина.
— Няма да им трябва целият скелет, нали?
— Сигурно. — Джими със съжаление каза сбогом на мечтата си да дойде един хеликоптер и да отнесе цялата им находка.
Без повече приказки бившият астронавт и геологът водолаз се върнаха в пещерата с треперещи фенерчета и се заеха да преценят кои части от скелета на Ной да пренесат през Източна Турция. Благочестието, удобството и алчността си казаха думата. Най-накрая взеха една костица от лявата ръка и един шиен прешлен, който се беше изтърколил от мястото си и бе паднал върху лявата плешка. Джими взе пръста, а Спайк прешлена. Решиха, че би било лудост да летят заедно.