Вестниците бяха страхотни. В известен смисъл тях си спомням най-добре. „Лестър Сити“ спечелиха националната купа, както сигурно съм споменал. Открито бе лекарство против рака. Моята партия печелеше изборите, докато накрая всички разбраха, че идеите ни са правилни, и по-голямата част от опозицията премина на наша страна. Симпатични възрастни дами печелеха на комар всяка седмица. Изнасилвачите се покайваха, биваха освободени и водеха безупречен живот. Летците се научиха как да предпазват самолетите си от катастрофи. Всички ядрени оръжия бяха унищожени. Мениджърът на английския национален отбор избра целия тим на „Лестър Сити“ да представлява страната за световната купа и те я спечелиха, като на финала биха Бразилия с 4:1. Когато четях вестниците, мастилото не полепваше по ръцете ми, а новините не тормозеха ума ми. Децата отново бяха станали невинни същества; мъжете и жените се държаха мило едни към други, а дамските чорапогащи никога не пускаха бримки.
Какво друго върших през тази първа седмица? Както казах, играх голф, правих секс и се срещах със знаменитости, но нито веднъж не съжалих. Нека започна от голфа. Никога не съм бил особено добър на тази игра, но ми харесваше да се мотая на общинското игрище, където тревата е като весма на кокосов орех и никой не си играе да намества чимовете, защото и без това по земята има толкова много дупки, че не можеш да решиш коя си направил ти. Все пак бях виждал по-известните игрища по телевизията и ми беше интересно да опитам голфа на мечтите си. Още щом усетих как стикът докосва топката и я изпраща на неколкостотин метра, разбрах, че съм на седмото небе. Стиковете ми винаги тежаха точно колкото трябва; тревата беше сочна и повдигаше топката към мен като келнер с поднос; а моят кади (никога досега не съм имал кади, но този се държеше с мен, като че ли бях Арнолд Палмър) бе пълен с полезни съвети, макар да не ги натрапваше. Игрището си имаше всичко — потоци, езера и старинни мостове, заливчета като в Шотландия, тук-таме цъфнал дрян и азалии от Огъста, букове, ели, орлова папрат и прещип. Хем беше трудно, хем ти даваше възможности. Завърших на шейсет и седмия удар, което беше с пет удара по-малко от стандарта на игрището и с двайсет по-малко, отколкото някога бях постигал.
Толкова бях доволен от представянето си, че когато се върнах, попитах Бригита дали не иска да спи с мен. Тя каза, че, естествено, би го направила с удоволствие, тъй като ме намирала за много привлекателен и макар да била виждала без дрехи само горната част от тялото ми, не се съмнявала, че останалото също е във форма; имало няколко дребни проблема (тя била влюбена в друг, в трудовия й договор пишело, че ще я уволнят, ако има сексуални контакти с новопристигналите, а освен това имала лек сърдечен порок, което означавало, че всяко допълнително натоварване може да бъде опасно), но ако й дам няколко минутки, тя веднага ще си сложи сексапилно бельо. Аз размислих доколко е редно да осъществим моето предложение и когато тя се върна напарфюмирана и разголена, казах, че според мен трябва да се откажем. Тя беше много разочарована, седна срещу мен и скръсти крака (страшно приятна гледка), но аз бях непоколебим. Едва по-късно — всъщност на другата сутрин — си дадох сметка, че тя ми бе отказала. Никога не са ми отказвали толкова мило. Тук дори и неприятните неща са хубави.
Вечерта изпих голяма чаша шампанско към рибата и пържените картофки (тук няма махмурлук) и тъкмо заспивах с мисълта за майсторското задно завъртане, с което бях ударил топката на шестнайсетия удар, когато усетих как някой вдига завивките ми. Отначало помислих, че е Бригита, и се притесних за сърцето й, за трудовия й договор и за онзи, в когото беше влюбена, но когато я прегърнах и попитах „Бригита?“, гостенката ми отвърна шепнешком: „Не, не е тя.“ Гласът беше различен, леко дрезгав и с чуждестранен акцент, а после и още някои неща ми подсказаха, че жената в леглото ми е друга, въпреки че и Бригита си беше много привлекателна дама. Това, което се случи после — под „после“ не разбирам някакъв кратък период от време, — трудно може да се опише. Мога само да ви кажа, че сутринта бях завършил на шейсет и седмия удар, тоест подобрих местния рекорд с пет удара и личния си с двайсет, а вечерта в леглото се представих не по-малко блестящо. Нали разбирате, че не бих искал да критикувам скъпата си съпруга в това отношение; просто годините, децата и умората си казват думата и започвате да си влияете зле един на друг. Все още е хубаво, но някак си правите само необходимото, нали? Аз не си бях давал сметка, че ако двама души си влияят зле, други двама могат да си влияят страхотно. Господи! Не съм знаел, че мога! Не съм знаел, че изобщо е възможно! Всеки от нас сякаш инстинктивно знаеше какво иска другият. Никога преди не съм се чувствал така. Не че, нали разбирате, искам да критикувам скъпата си съпруга.