— И какво искат обикновено?
— Ами нещо като продължение на живота. Само че… по-хубав, естествено.
— Секс, голф, пазаруване, вечеря, срещи с известни хора и никакви угризения? — попитах аз с леко отбранителен тон.
— Ами зависи. Но честно да ти кажа, разликите не са толкова големи.
— Не като в доброто старо време.
— А, навремето… — Тя се усмихна. — Разбира се, тогава не съм била тук, но наистина мечтите за рая са били много по-амбициозни.
— Ами адът?
— Какво адът?
— Има ли ад?
— Не, няма — отвърна тя. — Това е само необходима пропаганда.
— Просто се чудех, нали разбираш. Защото видях Хитлер.
— Много хора го правят. Той е нещо като… туристическа забележителност. Как ти се стори?
— А, не съм се запознавал с него — отвърнах твърдо аз. — Никога не бих стиснал ръката му. Само го гледах от храстите.
— А, разбирам. Много хора предпочитат този начин.
— Затова си помислих, че щом той е тук, значи няма ад.
— Разумно предположение.
— Само от любопитство искам да попитам какво прави той по цял ден? — Представих си го как ходи всеки следобед на Олимпийските игри в Берлин от 1936-а и гледа как немците печелят всичко, Джеси Оуенс пада, а после бившият диктатор се връща за малко зауеркраут, Вагнер и секс с гърдеста блондинка с чиста арийска кръв.
— Съжалявам, но ние уважаваме тайната на личния живот.
— Естествено. — Така беше правилно. Като се замисля, аз не бих искал всички да знаят какви ги върша.
— Значи няма ад?
— Е, има нещо, което ние наричаме ад. Само че е по-скоро туристическа атракция. Нали разбираш, да се изплашиш хубаво.
— Да се изплашиш хубаво, а не лошо? — уточних аз.
— Точно така. В наше време хората това искат.
— Знаете ли нещо за стария рай?
— За Едем ли? Да, знаем за стария рай. Има го в архивите.
— Какво е станало с него?
— Ами, така да се каже, фалира. Хората не го искаха вече. Не им трябваше.
— Но аз познавам доста хора, които ходеха на църква, кръщаваха си децата и никога не богохулстваха. С тях какво става?
— А, имаме и такива. И за тях сме се погрижили. Те се молят и отправят благодарности така, както ти играеш голф и правиш секс. Изглежда, им е приятно. Мисля, че имат това, което искат. Построили сме им много хубави църкви.
— Значи за тях Бог съществува?
— Определено.
— А за мен не?
— Така изглежда. Освен ако не искаш да промениш изискванията си към рая. Това не е в моята компетентност. Мога да ти кажа при кого да отидеш.
— Мисля, че засега имам достатъчно храна за размисли.
— Добре. Тогава до следващия път.
Тази вечер спах зле. В леглото бях разсеян, макар всички да се стараха много. Дали беше от храносмилането? Може би не сдъвках рибата както трябва. Ето, пак се тревожех за здравето си.
На другата сутрин свърших играта на шейсет и седмия удар. Северяно се държеше така, сякаш по-добре не ме беше виждал да играя, макар да знаеше, че мога да постигна двайсет удара по-малко. После попитах за посоката и тръгнах към единственото видимо място с лоши атмосферни условия. Както очаквах, адът беше голямо разочарование: бурята на паркинга беше може би най-хубавото нещо в него. Иначе имаше безработни актьори, които боцкаха други безработни актьори с вили и ги бутаха към казани с надпис „Разтопен катран“. Фалшиви животни с пластмасови човки кълвяха трупове от стиропор. Видях Хитлер да се вози на влакчето на ужасите, прегърнал млада германка с плитки. Имаше прилепи, скърцащи ковчези и воня на гниеща ламперия. Това ли искаха хората?
— Разкажи ми за стария Едем — помолих аз Маргарет на другата седмица.
— Ами той е бил горе-долу такъв, какъвто го описват. Нали това е принципът на рая — да имаш това, което искаш и което очакваш. Знам, че някои смятат, че получаваш това, което си заслужил, само че никога не е било така. Налага се да ги разубедим.
— Ядосват ли се?
— Обикновено не. Хората предпочитат да получат каквото искат, а не каквото заслужават. Макар че някои се дразнеха, че други не са достатъчно малтретирани. Част от представата им за рая, изглежда, включваше изпращането на други хора в ада. Не е много християнско.
— А бяха ли… безплътни? Само дух и така нататък?
— Да. Те това искаха. Поне в някои епохи. Хората ту искат, ту не искат да бъдат безплътни души. В момента например всички много държат да запазят собственото си тяло и собствената си идентичност. Това може да се окаже фаза като всяка друга.