По разбираеми причини ние, останалите, бяхме много по-угрижени в краткосрочен план. Към болните животни например се отнасяха безмилостно. Тук не е санаториум, постоянно ни повтаряха властите; никакви болести, никакъв хленч. Това ни се виждаше несправедливо и непостижимо. Но ние бяхме достатъчно умни, за да не се жалваме. Малко краста и си извън борда още преди да си изплезил език за преглед. И после какво според вас се случва с половинката ти? Каква е ползата от петдесетпроцентов чифт за разплод? Ной изобщо не беше сантиментална натура, та да очакваме, че ще помогне на скърбящия партньор да изживее естествения си земен живот.
С други думи: какво, по дяволите, мислите, че са яли Ной и фамилия в Ковчега? Нас ядяха, разбира се. Искам да кажа, че ако се огледате из животинското царство в днешни дни, не бихте заключили, че си е такова от време оно, нали? Една група животни, изглеждащи горе-долу еднакво, после луфт и после друга група животни, изглеждащи горе-долу еднакво? Зная, че имате някаква теория, която да придава смисъл на всичко това — нещо за жизнената среда и наследствеността и други подобни, — но има много по-просто обяснение на озадачаващите празноти в спектъра на сътворението. Една пета от земните видове потънаха с Варади; а що се отнася до останалите липсващи, компанията на Ной ги изкльопа. Без майтап. Имаше, да речем, един чифт арктически брегобегачи — много красиви птици. Когато се качиха на борда, пъстрееха в синкаво и кафяво. След няколко месеца започнаха да сменят перушината си. Нещо съвсем нормално. Когато летните им пера изпопадаха, отдолу се показа зимната им премяна — чисто бяла. Ние, естествено, не бяхме в Арктическата зона, така че практически това беше излишно; но можеш ли да спреш Природата, не можеш. Още по-малко пък него, Ной. Щом видя брегобегачите да побеляват, той реши, че са нещо болни, и обзет от нежни грижи за здравето на другите пасажери, накара да ги сварят с малко водорасли за гарнитура. Беше невеж в много отношения и със сигурност не беше орнитолог. Подадохме петиция и му обяснихме едно-друго относно перушината и „кой какво си има“. Накрая май взе да схваща. Но арктическия брегобегач вече го нямаше.
Нещата, разбира се, не спряха дотук. Ако питате Ной и семейството му, ние бяхме просто един плаващ ресторант. Чисти-нечисти, под ножа; на първо място храната, после благочестието, такъв беше правилникът. Не можете да си представите от какво изобилие на диви животни ви е лишил тоя дъртак. Или по-скоро можете, защото вие именно това правите: представяте си разни неща. Всички онези митични зверове, които е родила фантазията на вашите поети от предишните векове: вие допускате, нали така, че те или са изкусно творение на въображението им, или пък разкрасени описания на животни, зърнати като видения в гората след обилна ловджийска гощавка. Боя се, че обяснението е много по-просто: Ной и племето му ги излапаха. В началото на Плаването, както споменах, в трюма имаше двойка бегемоти. Аз лично не съм ги оглеждал, но са ми казвали, че били много внушителни животни. Ала въпреки това Хам, Сим и онзи, чието име започваше с Й, явно бяха изтъкнали пред семейния съвет, че щом имаш слона и хипопотама, можеш да минеш и без бегемота; а освен това — този аргумент съчетаваше принципа и практичността — два такива големи трупа щели да изхранват Ноевото семейство месеци наред.
Разбира се, не се получи така. След няколко седмици зароптаха, че всяка вечер им се сервира бегемотско, тъй че — просто за разнообразие на менюто — бяха пожертвани и някои други видове. От време на време този или онзи кимваше гузно, осъзнавайки нуждата от икономии, но тъй или инак, след края на пътуването остана сума ти осолено бегемотско месо.
И саламандърът бе сполетян от същата съдба. Истинския саламандър имам предвид, а не онова невзрачно животно, което още назовавате със същото име; нашият саламандър живееше в огъня. Беше неповторимо създание, дума да няма; но Хам или Сим, или онзи, другият, в хор и поотделно изтъкваха, че пребиваването му на дървен кораб е прекалено голям риск, така че двата саламандъра и огньовете близнаци, в които живееха, трябваше да престанат да съществуват. И карбункулът си отиде за едното нищо — само защото съпругата на Хам чула някаква смехотворна история, че уж имал скъпоценен камък в черепа си. Голяма кипра беше тая жена. Така че хванаха мъжкия карбункул и му отсякоха главата; разцепиха му черепа и нищичко не намериха. Може би камъкът се намира само в женската глава, предположи съпругата на Хам. Е, отвориха и карбункулката, пак безрезултатно.