Един от Ноевите синове дойде да провери какъв е този шум, докато нашите глупави братовчеди, безнадеждно жадуващи да огласят еротичния си транс, удряха челюсти в стените на дупките си. За щастие потомъкът на „Адмирала“ имаше твърде бегли познания за повереното им животинско царство и взе кодовото цъкане за скърцане на корабните дъски. Скоро след това вятърът отново изви и братовчедите можеха да си уговарят срещи, без да ги грози опасност. Но тази любовна афера изостри предпазливостта на нас, останалите. Със седем гласа „за“ и нула „против“ представителите на anobium domesticum твърдо решиха да не се превръщат в какавиди преди Акостирането.
Отново ще подчертая, че и в дъжд, и в пек Ной беше калпав моряк. Беше избран заради своята набожност, а не заради навигационните си умения. Беше безпомощен при буря, но и в спокойни води не беше по-оправен. Как съм могъл аз да го преценя ли? Отново ще уточня, предавам ви какво разправяха птиците — птиците, които могат да стоят във въздуха със седмици, без да кацат, птиците, които умеят да се ориентират от единия край на планетата до другия чрез навигационна система, по-съвършена от каквото и да било изобретение на вашия род. Та именно птиците казаха, че Ной хабер си нямал какво върши — карал я само на заплахи и молитви. Не че това, което имаше да прави, беше голяма философия. По време на буря трябваше да оцелее, като избягва водите, където тя бушува най-свирепо, а при безветрие да внимава течението да не ни отнесе толкова далеч от първоначално начертания маршрут, че да попаднем на някоя непригодна за живеене Сахара. Най-доброто, което може да се каже за Ной, е, че той оцеля в бурята (въпреки че не се налагаше да се тревожи за рифове и плитчини, което улесняваше нещата) и че когато водите най-накрая спаднаха, не се оказахме погрешка насред някой огромен океан. Ако ни се беше случило това, не се знае колко дълго щяхме да си плаваме.
Птиците, разбира се, предложиха своя експертен опит в услуга на Ной; но той го раздаваше гордо. Възложи им някакви елементарни разузнавателни задачи — да следят да не попаднем във въртопи и тайфуни, — подценявайки безценните им умения. Освен това обрече на смърт сума ти биологически видове, като ги накара да летят нависоко при ужасни метеорологични условия без подходяща екипировка. Когато Ной изпрати пойната гъска във вятър със сила девет бала (вярно, че това пернато ни късаше нервите със своето съскане, особено ако се опитвахме да спим), буревестникът доброволно се нае да поеме вахтата й. Но предложението му беше отхвърлено с презрение и пойната гъска намери смъртта си.
Добре де, добре, Ной имаше и някои достойнства. Той умееше да оцелява — не говоря само за Потопа. Разгада също така формулата на дълголетието, която впоследствие вашият род затри. Но той не беше читав човек. Знаете ли за онзи случай, когато за назидание разпореди да влачат магарето под кила? Пише ли го във вашите архиви? Случи се през Година втора, когато правилата вече не бяха толкова строги и на избрани пасажери им се позволяваше да си общуват едни с други. Е, Ной свари магарето, когато се опитваше да яхне кобилата. Направо излезе от кожата си и се разкрещя, че от това съешаване няма да излезе нищо добро — което по-скоро потвърди нашата теория, че се ужасява от кръстоски, — и рече, че ще го накаже за назидание на останалите. Така че вързаха копитата на магарето, провесиха го през борда и го влачиха под кила в побеснялото море. Повечето от нас го отдадоха просто на завист в сексуално отношение. Удивителното обаче беше как магарето понесе наказанието. Това се казва издръжливост! Когато го изтеглиха на палубата, то беше в окаяно състояние. Горките му уши приличаха на парцаливи лепкави водорасли, а опашката му на подгизнало въже. Неколцина от другите животни, които по това време вече недолюбваха Ной, наобиколиха клетника и козата, май тя беше, го кюсна леко в хълбока да види дали е още жив, при което магарето отвори едно око, извъртя го по кръга от загрижени муцуни и рече: „Сега знам какво е да си тюлен.“ Като имате предвид хала му, не звучи зле, а? Трябва обаче да ви кажа, че без малко не загубихте и този животински вид.
Мисля, че вината не беше само у Ной. Искам да кажа, че този негов Бог беше наистина потискащ образец за подражание. Ной нищичко не можеше да предприеме, без да се запита какво ще си помисли Той. Не си е работа вечно да се озърташ през рамо за одобрение — може ли това да е зрял човек? В същото време Ной нямаше извинението, че е млад и зелен. Беше на шестстотин и нещо години, според както вашият род изчислява възрастта. За шестстотин години все трябваше да е придобил някаква съобразителност, някаква способност да вижда и двете страни на нещата. Къде ти! Да вземем за пример изработката на Ковчега. Какво направи той? Построи го от гоферово дърво. От гоферово, представете си. Дори Сим се възпротиви, но не, Ной такова искал, такова трябвало да доставят. Фактът, че наблизо не растяха много гоферови дървета, не подлежеше на обсъждане. Той чисто и просто следваше указанията на своя образец. Но дори при това положение който има някаква представа от дървен материал — говоря като познавач в тази област все пак, — можеше да му каже, че двайсетина други дървесни вида ще свършат същата работа, ако не и по-добра; още повече, че идеята да направиш всички части на кораба от едно и също дърво е нелепа. Трябва да избираш материала според предназначението на частта. Но такъв си беше старият Ной — тесногръд, лишен от гъвкавост. Виждаше само едната страна на въпроса. Водосточни тръби от гоферово дърво — чували ли сте за по-голям абсурд?