Томас Пинчън
Обявяването на лот № 49
Глава 1
Един летен следобед госпожа Едипа Маас се завърна вкъщи от „Тапъруеър“ парти1, където домакинята изглежда бе прекалила с вишновката във фламбето, и разбра, че тя, Едипа, е посочена за изпълнител или, по-точно, изпълнителка на завещанието на Пиърс Инвърарити, калифорнийски магнат на недвижими имоти, който някога в свободното от бизнес време бе пропилял два милиона долара, но все пак бе оставил многобройни и достатъчно объркани авоари, за да се превърне работата по разпределението им в нещо повече от почетно задължение. Едипа застана в хола пред втренченото в нея зеленикаво, мъртво око на телевизора, произнесе името Господне и направи опит да се почувствува колкото е възможно по-пияна. Безуспешен. Паметта й започна да възстановява незначителни откъси и детайли: една хотелска стая в Масатлан2 и току-що затръшнатата й като че ли завинаги врата, която бе пробудила двеста птици долу във фоайето; изгрева над склона, където бе разположена библиотеката на Корнелския университет, невидян от никого, защото склонът гледаше на запад; един простичък, печален мотив от четвъртата част на Концерт за оркестър от Барток; гипсовия бюст на Джей Гулд3, винаги пораждащ у нея неопределени опасения, че някой ден ще падне върху тях, защото Пиърс го държеше на една много тясна лавица над леглото. Така ли е умрял — недоумяваше тя, — в съня си, премазан от единствения идол в къщата? Това само предизвика смеха й, висок и безпомощен.
— Направо откачаш, Едипа — каза тя на себе си или може би на стаята, която знаеше всичко.
Уведомлението идваше от лосанджелиската адвокатска кантора „Уорп, Уистфул, Кубичек и Макмингъс“ и бе подписано от някой си Мецгър. То гласеше, че Пиърс бил умрял още през пролетта, но от кантората едва сега открили завещанието. Мецгър щял да действува като съизпълнител и специален съветник, в случай на обжалване или заплетен спор. Освен това в едно допълнение с дата отпреди година Едипа бе посочена за изпълнителка на завещанието. Тя опита да си припомни дали по онова време бе ставало нещо по-особено, по-необичайно. През останалата част от следобеда — докато отиваше в центъра на Кинърет-Сред-Боровете4 да купи сирене „рикота“ от супермаркета и да послуша там Мюзак5 (влезе през мънистената завеса на четвъртия такт от Вариации по концерт за казу6 от Вивалди, изпълнение на Форт-Уейнския Settecento Ensemble7, солист Бойд Бийвър), докато береше в градината затоплени от слънцето стръкове риган и босилек, докато четеше рецензии за книги в последния брой на „Сайънтифик Американ“ и в очакване завръщането от работа на съпруга й, Уендъл („Мучо“) Маас8, приготвяше лазаня, мажеше хляб с настърган чесън, късаше лист по лист марулята, наглеждаше фурната и разбъркваше вечерния коктейл от уиски с лимонов сок — тя се питаше и чудеше, и размесваше дебелото тесте от дни, според нея (нима не би признала това първа?) почти еднакви или сочещи в една и съща посока, подобно на колода карти в ръцете на фокусник, сред които набитото око веднага ще забележи по-различните. Едва по средата на „Хънтли и Бринкли“9 я осени споменът за една нощ около три часа, през миналата година, когато й бяха позвънили. Откъде — тя нямаше да разбере никога (освен ако Пиърс не е оставил дневник). Гласът отсреща започна с тежък славянски акцент и се представи като втори секретар на Трансилванското консулство търсещ отлетял прилеп, модулира в комично негърско наречие, продължи със звънтяща от ругатни, псувни и цинизми враждебна „пачуко“ интонация на мексикански имигрант, после рязко, с гестаповски крясъци я попита има ли роднини в Германия и накрая завърши с гласа на Ламонт Кранстън10, същият, с който й бе говорил по време на пътуването им до Масатлан.
— Моля те, Пиърс — най-после успя да вземе думата тя. — Аз смятах, че ние вече…
— Но, Марго — напълно сериозно продължи Пиърс, — току-що се връщам от комисаря Уестън и от него разбрах, че онзи дядка от увеселителния парк е бил убит с отровна стрела, също като професор Коукенбуш11.
Или нещо подобно.
— За Бога — въздъхна тя.
— Защо не му затвориш? — благоразумно предложи Мучо, който се бе обърнал и я гледаше.
— Чух го какво каза — добави Пиърс. — Мисля, че е време Сянката да направи едно кратко посещение на Уендъл Маас.
1
Промоционално парти на фирмата за кухненски съдове „Тапъруеър“. Сходно на провежданите у нас „Цептер парти“. Тук и по-нататък всички бележки са на преводача.
5
Мюзак (Търговска марка) — ненатрапчив звуков фон в учреждения, магазини, хотели, гари, асансьори. Дискретни адаптации (обикновено за струнен оркестър) на класически, забавни или поп мелодии. Този музикален фон е трябвало да подобрява настроението, да създава подходяща атмосфера и дори да повишава работоспособността.
6
Музикален инструмент от групата на мембранофонните инструменти. Представлява тръбовидна свирка с отвори от двата края. При говорене или пеене в казу, то придава на звука басов тембър. Български вариант — мирлитон, драмбой.
9
Популярното информационно предаване „Репортажът на Хънтли и Бринкли“, излъчвано от НБС от 1965 до 1970 г. с водещи известните американски TV-коментатори Честър Робърт Хънтли (1911–1974) и Дейвид Маклуър Бринкли (1920–2003).
10
Ламонт Кранстън — герой от популярния детективски радиосериал „Сянката“, чието излъчване започва в 1934 г. Ролята на Ламонт Кранстън изпълнявал съвсем младият тогава Орсън Уелс.