— Съгласен — провлечено издума Мецгър, хвана ръката й, като да я стисне за приемането на облога, но вместо това целуна дланта, и сухият връх на езика му докосна за миг линията на съдбата, неизменният възсолен опознавателен знак на личността й.
Тогава Едипа се запита дали всичко това не става точно по същия начин, както навремето, когато за първи път спа с покойния Пиърс. Но филмът продължи. Бащата бе клекнал в една яма от снаряд на стръмните скали край бреговия плацдарм на австрало-новозелендските войски. Малкият Игор и Мъри никакви ги нямаше.
— Какво става там, по дяволите? — възкликна Есипа.
— Господи! — прошепна Мецгър. — Вероятно са объркали частите.
— Кога е това? Преди или след? — запита тя, протягайки ръка към бутилката с текила, при което лявата й гърда се озова съвсем близо до носа му.
Преди да отвърне, неописуемо забавният Мецгър изблещи кривогледо очи.
— Ако отговоря, значи да ти подскажа.
— Хайде! — Тя побутна леко носа му с подплатената чашка на сутиена, и наля пиене. — Иначе облогът отпада.
— Не — заяви Мецгър.
— Кажи ми поне дали това е старият му полк.
— Продължавай, продължавай! — насърчи я Мецгър. — Задавай въпроси. На всеки мой отговор ще събличаш по нещо. Ще го наречем „стриптийз Ботичели“.
На Едипа й хрумна чудесна идея.
— Добре — склони тя. — Но първо ще отскоча за секунда до банята. Затвори очи, обърни се и не гледай.
На екрана транспортният кораб „Ривър Клайд“ с две хиляди войници на борда, дебаркира на брега на Сед-ел-Бахр сред неестествена тишина. „Пристигнахме момчета, хайде!“, прозвуча шепот с фалшив английски акцент. Изведнъж хиляди пушки от брега откриха залпово огън и избиването започна.
— Помня я тази част — сподели Мецгър със здраво стиснати очи, извърнал глава от телевизора. — Морето бе почервеняло от кръв на петдесет метра навътре. Тук не го показват.
Едипа изтича в банята, където случайно имаше голям стенен шкаф, бързо се съблече и започна да намъква колкото бе възможно повече от дрехите, които бе донесла: шест пликчета в различни разцветки, ластичен колан, три чифта найлонови чорапи, три сутиена, два панталона, четири фусти, тясна черна рокля, шест клоширани поли, две летни рокли, три пуловера, две блузи, ватиран халат, светлосин пеньоар и дълга стара орлонова рокля, хавайски модел. Добави гривни, няколко игли, брошки, обици, медальон. Докато облече всичко това минаха според нея часове и когато свърши, бе почти напълно обездвижена. Направи грешката да застане пред голямото огледало, видя една огромна плажна топка с крака и прихна тъй неудържимо, че залитна и тупна долу, повличайки от мивката един спрей с лак за коса. Той издрънча на пода, нещо вътре изщрака и засвистя от силното налягане, лакът започна да изтича и флаконът захвърча из банята, гравитирайки около оста си. Мецгър нахлу и завари Едипа да се търкаля, сред пухкав лепкав облак от благоуханен лак, в напразни опити да стане.
— О, за Бога! — извика той с гласчето на Малкия Игор.
Злобно съскащият пулверизатор отскочи от тоалетната чиния и профуча само на милиметри от дясното ухо на Мецгър. Той рухна на пода и се притисна до Едипа, а аерозолният снаряд продължи светкавичните подскоци. От стаята долетя бавното плътно кресчендо на оръдия, картечници, гаубици, пушки, автомати, крясъци и насечени от ножове и щикове молитви на умиращи пехотинци. Едипа загледа покрай клепачите на Мецгър нагоре, към облещената крушка на тавана. Полетът на лудешки проблясващия флакон, чието вътрешно налягане изглеждаше неизчерпаемо, пресичаше зрителното й поле. Достраша я, но от това съвсем не изтрезня. На спрея му е известно накъде лети, чувстваше тя. Нещо достатъчно бързодействащо, Бог или някой компютър, може би предварително е изчислил сложната плетеница на движенията му. Но при която и да е от неговите смени на посоката, със скорост сто и петдесет километра в час, флаконът можеше да ги порази.
— Мецгър! — изпъшка Едипа и през ръкава на сакото впи зъби над лакътя му.
Пулверизаторът удари огледалото, отскочи и остави назад сребрист, мрежесто разцъфнал цвят, който увисна за секунда, преди да се свлече със звън в мивката, избръмча към душа, където блъсна паравана от матирано стъкло и напълно го унищожи, после обиколи трите облицовани с керамични плочки стени, устреми се рязко нагоре към тавана и прехвърча край лампата, над двете проснати на пода тела, в съпровода на своето свистене и изкривеното бучене на телевизора. Едипа имаше усещането, че всичко това ще продължи до безкрайност. Все пак най-после пулверизаторът изгуби сила насред полет и тупна на пода на около педя от носа й. Тя лежеше неподвижно и го наблюдаваше.