На прага, тъй както обикновено хората оставят мляко за умилостивяване на гномовете, Параноиците бяха сложили бутилка „Джак Даниълс“.
— Миличките! — възкликна Едипа и наля от уискито. — С хубавата подводничка „Джъстийн“ ли стига Малкият Игор до Константинопол?
— Не.
Тя свали една обица.
— Сигурно отива там с онова, как го каза… ммм, подводница ІІ клас?
— Не.
Тя свали втора обица.
— Може би по суша, през Мала Азия?
— Може би — отвърна Мецгър.
Едипа свали още една обица.
— Трета обица!? — учуди се Мецгър.
— Ще съблечеш ли нещо, ако отговоря на този въпрос?
— Разбира се, дори и без отговор — с гръмогласен смях свали той сакото си.
Едипа отново напълни своята чаша, а Мецгър отпи от бутилката. После, забравила, че трябва да задава въпроси, тя седя неподвижно пет минути, загледана в екрана. Мецгър, напълно сериозен, събу панталоните си. Сега бащата изглежда бе изправен пред военен съд.
— Аха — отбеляза тя, — пак объркана част. Тук го разжалват, ха, ха.
— Вероятно това е ретроспективен кадър — отвърна Мецгър. — А може би го разжалват за втори път.
Едипа свали една гривна.
И така продължи вечерта: поредицата от филмови откъси по телевизията, постепенното разсъбличане, което сякаш изобщо не я доближаваше до голотата, пиенето и долитащата от басейна безкрайна, весела серенада от гласове и китарен звън. Всеки път, когато на телевизионния екран цъфваше някоя реклама, Мецгър я осведомяваше: „Собственост на Инвърарити“ или „Контролен пакет“, а после стихна и реагираше само с кимания и усмивки. Едипа отвръщаше с неодобрителни погледи, докато слепоочията й започнаха да пулсират от болка, и стигаше едва ли не до безспорното убеждение, че от всички възможни съчетания на любовници, единствено те двамата бяха намерили начин да забавят хода на времето. Предметите наоколо все повече и повече губеха ясните си очертания. По едно време тя отиде в банята и опита да открие своя образ в огледало, ала не можа. За момент я обзе почти истински неподправен ужас. После й дойде на ум, че строшеното огледало бе паднало в мивката.
— Още седем години нещастна любов и ще стана на трийсет и пет — гласно изрече Едипа.
Затвори вратата и използва случая да навлече, донякъде несъзнателно, още един комбинезон и пола, а също дълги до коленете ластични гащи и няколко чифта три четвърти чорапи. Хрумна й, че ако слънцето изобщо изгрее някога, Мецгър ще изчезне. Не бе сигурна дали иска това. Когато се върна, Мецгър — заврял глава под леглото — спеше дълбоко, само по издути от ерекция боксерки. Сега тя забеляза и коремчето му, което бе прикривал костюмът. На екрана новозеландци и турци се мушкаха с щикове. Едипа нададе вик, скочи напред, тръшна се върху Мецгър и започна да го целува, за да го събуди. Той отвори очи, които блеснаха и я пронизаха така, че тя сякаш усети неопределено пробождане някъде между гърдите. Едипа се отпусна до него с необикновено дълбока въздишка и тя отнесе сковаността й като митическа вълшебна течност. Тъй бе изнемощяла, че нямаше сили дори да му помогне да я съблече. Цели двайсет минути Мецгър я въртя, нагласява и обръща ту на едната, ту на другата страна. Той приличаше на някакво неестествено едро момиченце с безизразно лице, което играе с огромна кукла. Едипа задрямваше два-три пъти. Най-после, вече разбудена, установи, че я чукат, и се присъедини към навлязлото в пълен ход сексуално кресчендо, също като при бърза смяна на кадъра във филм, когато новата сцена е уловена в движение от камерата. Отвън долетя началото на фуга за китари и Едипа започна да брои всеки нов електронен глас, докато стигна до шест или седем, а със сигурност помнеше, че само трима от „Параноиците“ носеха китари. Значи се бяха включили и други.
Точно така и беше. Нейният оргазъм и този на Мецгър съвпаднаха с угасването на всички светлини в мотела, включително и на телевизионния екран. Настъпи пълна, непрогледна като в гроб тъмнина. Преживяването бе доста любопитно. Параноиците бяха гръмнали бушоните. Когато лампите светнаха отново, двамата лежаха прегърнати на пода, обсипан от край до край с разхвърляни дрехи и локвички разлято уиски, а телевизионният екран показваше бащата, санбернара и Малкия Игор, затворени в бързо потъмняващата подводничка „Джъстийн“, където нивото на водата неумолимо се покачваше. Кучето се удави първо, сред голям облак мехурчета. Камерата показа в едър план разплакания Малък Игор, поставил ръка на таблото за управление. После нещо причини късо съединение и заземеният Малък Игор намери смъртта си от електрически ток сред диви писъци и ужасни конвулсии. Благодарение на типичното холивудско изопачаване на действителността, на бащата бе спестена смъртта от електрически удар, за да може да отправи към Малкия Игор и кучето прощална реч, изобилстваща с извинения, задето ги е забъркал в тази история, и съжаление, че няма да има среща между тях на небето: „За последен път ти видя твоя обичен баща. О, синчето ми, ти ще намериш своето спасение, но аз ще отида в преизподнята!“ Накрая страдалческите му очи изпълниха целия екран, шумът от нахлуващата вода стана оглушителен, а особената, типична за трийсетте години филмова музика с доминиращ плътен тон на саксофонната секция се усили и в кадъра излезе надписът КРАЙ.