— Ти си актьор. Какво общо имаш с тях? — недоумяваше Мецгър.
— Отново съм адвокат — отвърна Ди Пресо. — Мец, онзи пробен филм никога няма да бъде купен, ако не вдигнеш шум и не извършиш нещо много ефектно, в стила на Дароу34. Да кажем, да привлечеш общественото внимание с някоя сензационна защита.
— Например?
— Ами например да спечелиш тъжбата, която съм завел срещу завещанието на Пиърс Инвърарити. — Невъзмутимият Мецгър зяпна изненадано, а Ди Пресо се засмя и го потупа по рамото. — Точно така, моето момче, правилно ме чу.
— Кой е завел дело и какво иска? Всъщност, защо да не поговориш и с другия изпълнител на завещанието. — Мецгър представи Едипа и Ди Пресо вежливо свали тъмните си очила.
Изведнъж застудя, нещо бе закрило слънцето. Тримата надигнаха тревожно глави и видяха, че малко остава да се сблъскат със застрашително извисената пред тях синьо-зелена сграда с устремени нагоре високи заострени прозорци, растителни мотиви от ковано желязо и плътната тишина, които сякаш ги очакваха. Поел щурвала, „параноикът“ Дийн изкусно приближи тримарана до малък дървен пристан, всички слязоха и Ди Пресо нетърпеливо закрачи към една външна стълба.
— Искам да проверя какво става с колата ми — обясни той.
Понесли припасите за пикника, Едипа и Мецгър го последваха, стигнаха до издаден извън сянката балкон и накрая по метална стълба излязоха на покрива. Сякаш ходеха по кожата на барабан: чуваха стъпките си и отекващите в кухата сграда под тях възторжени крясъци на „параноиците“. Ди Пресо, в блестящ леководолазен костюм, се покатери на един купол. Едипа разстла одеяло и напълни от термоса белите поомачкани пластмасови чаши.
— Колата стои там — съобщи Ди Пресо, слизайки от купола. — Трябва да изтичам до нея.
— Кой е клиентът ти? — попита Мецгър, подавайки му чаша текила с лимонов сок.
— Човекът, дето ме преследва — отвърна Ди Пресо и лукаво ги погледна, стиснал със зъби чашата така, че тя покриваше носа му.
— Вас ви преследват клиенти? — озадачено възкликна Едипа. — Бягате от клиенти?
— Откакто му дадох да разбере, че няма да получа аванс срещу бъдещо уреждане на този иск, той все ми крънка пари на заем.
— Значи психически сте напълно подготвен да загубите делото — отбеляза тя.
— Нещо не ми е по сърце това дело — призна Ди Пресо. — А щом като не успявам дори да изплащам вноските за оня ХКЕ35, дето го купих в момент на временно умопомрачение, как мога да давам пари на заем?
— Повече от трийсет години! — изсумтя Мецгър. — И на това ако му казваш временно!
— Но все пак усещам къде е опасно и значи не съм чак толкова луд — разгорещено отвърна Ди Пресо. — А Тони Я. сериозно е загазил. Хазартни игри. Освен това хората говорят, че е трябвало да дава обяснения на местните мафиотски босове, заради отказа да им се подчини. Та на мен никак не ми е до такива неприятности.
— Вие сте един глупав егоист! — свирепо го погледна Едипа.
— Коза Ностра непрекъснато следи и контролира всичко — успокои я Мецгър. — Следи и контролира. И ако подкрепяш хора, на които организацията не желае да бъде помагано, става много зле за теб.
— Аз има роднини Сичилия — добави Ди Пресо на комично завален английски.
Иззад кули, фронтони и вентилационни тръби наизскачаха „параноиците“ със своите момичетата и моментално тръгнаха към кошницата със сандвичите. Мецгър седна на термоса, за да блокира достъпа им до текилата. Вятърът задуха още по-силно.
— Я ми кажи, какъв е тоя иск? — подкани го Мецгър, опитвайки с две ръце да задържи косата си на място.
— Ти познаваш добре счетоводните книги на Инвърарити — отвърна Ди Пресо. — Известна ти е историята с филтъра „Биконсфилд“.
Мецгър изкриви лице в уклончива гримаса.
— Костен въглен — припомни му Едипа.
— Именно. Та значи Тони Ягуара твърди, че е доставил костите, а Инвърарити изобщо не му платил. Ето затова е делото — обясни Ди Пресо.
— Подобна небрежност съвсем не бе в стила на Инвърарити — заяви Мецгър. — За такива плащания той беше добросъвестен. Освен ако е било подкуп. Аз водех само законно платените данъци, тъй че, ако е било подкуп, не бих могъл да зная. За коя строителна фирма работи твоят клиент?
— Ами… просто една строителна фирма — премигна Ди Пресо.
34
Кларънс Сюърд Дароу (1857–1938) — американски адвокат, известен с ефектните си пледоарии.
35
Т.е. „ягуар ХКЕ“ — прочут английски спортен автомобил, смятан за най-красивата на света спортна кола. Отличава се със съчетанието на красив дизайн, високи работни характеристики и конкурентни цени.