— Гадост!
— Ще си ходим ли? — попита Мецгър.
— Искам да разбера какви са тия кости — отвърна Едипа.
Наложи се да чакат до четвърто действие. Почти цялото второ действие преминава в непрекъснати изтезания и последвалото умъртвяване на един кардинал, който предпочита да приеме мъченичеството, ала не и да благослови брака на Франческа с нейния син. Единствените лирически отстъпления са: сцената, в която Ерколе, свидетел на агонията на кардинала, разпраща куриери до положителните елементи във Фаджио, които са вдигнали мерника на Паскуале, с нареждането да разпространят вестта, че узурпаторът е решил да сключи брак с майка си, предполагайки, че това може да раздвижи общественото мнение; и друга сцена, в която Николо спира на приказки с един от куриерите на херцог Анджело и научава историята на Изгубената гвардия, петдесетина грижливо подбрани рицари, цветът на фаджианската младеж, които били охрана на добрия херцог. Един ден по време на маневри близо до границата със Скуамулия те изчезнали безследно и скоро след това добрият херцог бил отровен. Честният Николо, който трудно прикрива своите чувства, отбелязва, че ако двете събития се окажат по някакъв начин свързани едно с друго, а също и с херцог Анджело, то херцогът, ей Богу, наистина трябва много да внимава. Другият куриер, някой си Виторио, страшно засегнат, отстъпва леко настрана и обещава при първа възможност да съобщи на Анджело за тези изменнически слова. Междувременно в стаята за мъчения пускат кръв на кардинала, събират я в един потир и го принуждават да я освети не в името на Бога, а на Сатаната. После отрязват палеца на крака му, заставят го вземе в ръка парчето от собствената си плът, като нафора, и да каже: „Това е моето тяло“, и духовитият Анджело отбелязва, че за първи път след петдесет години систематични лъжи, чува кардинала да произнесе една истина. Общо взето, доста силна антиклерикална сцена, вероятно предназначена за залъгалка на тогавашните пуритани (излишен жест, понеже те изобщо не ходели на театър, смятайки го, по неизвестни причини, за крайно безнравствен.)
Трето действие протича в двореца на Фаджио и е посветено изцяло на умъртвяването на Паскуале — кулминация на организирания от агентите на Ерколе преврат. Докато навън на улиците около двореца бушува битка, Паскуале се е заключил в своята патрицианска оранжерия, където е устроил оргия. На веселбата присъства и една опитомена свирепа маймуна, донесена от последното му пътуване до Индокитай. Това, естествено, е човек, предрешен в костюм на маймуна, и по даден сигнал той скача от полилея върху Паскуале, а в същия момент няколко статистки, дотогава подскачащи насам-натам, маскирани като танцьорки, се нахвърлят от всички страни на сцената върху узурпатора. Около десетина минути отмъстителите тъпчат, ритат, душат, тровят, пърлят, ослепяват, обезобразяват и издевателстват всячески над Паскуале, докато — за развлечение на публиката — той описва с пълни подробности изпитваните от него разнообразни усещания. Накрая Паскуале умира в ужасна агония, а на сцената излиза някой си Дженаро, пълно нищожество, и се самообявява за временен държавен глава, докато бъде открит законният херцог Николо.
Антракт. Залитайки, Мецгър се отправи към миниатюрното фоайе да пуши, а Едипа тръгна към тоалетната. Там тя огледа разсеяно за символа, който бе видяла онази вечер в бар „Простор“, но всички стени бяха изненадващо чисти. Не знаеше точно защо, но имаше усещането, че липсата дори на типичните за стените на обществените тоалетни непреки опити за установяване на контакт крие някаква заплаха за нея.
Началото на четвърто действие от „Трагедията на куриера“ показва злия херцог Анджело в състояние на безумна ярост. Той е разбрал за преврата във Фаджио и за вероятността Николо все пак да е още жив. До него е стигнала вестта, че Дженаро събира войска, за да нахлуе в Скуамулия, а също и слухът, че папата възнамерява да се намеси, поради убийството на кардинала. Заобиколен отвсякъде от предатели, убеден, че повече не може да има доверие на своите хора, най-после херцогът нарежда на Ерколе (чиято истинска роля все още не подозира) да повика куриера на „Турн и Таксис“. Ерколе въвежда Николо, за да изчака разпорежданията на херцога. Анджело изважда пергамент, мастилница и перо, обяснявайки на публиката, ала не и на положителните герои в пиесата, които не са запознати с последното развитие на събитията, че за да предотврати нахлуването на фаджианските войски, той трябва незабавно да увери Дженаро в своята добронамереност. Докато пише, херцогът подхвърля няколко несвързани и загадъчни реплики относно използваното от него мастило, намеквайки, че тази течност наистина е много особена. Например: