Отново в Скуамулия. Анджело неуспешно опитва да събере войска. Отчаян, той повиква при себе си останалите в двореца красиви момичета и лакеи, тържествено заключва всички изходи, заповядва да донесат вино и започва оргия.
В края на действието армията на Дженаро е строена на брега на езерото. Пристига един войник и съобщава, че е било намерено неописуемо обезобразено тяло, идентифицирано като Николо, по амулета, окачен на шията му още когато бил дете. Отново всички млъкват и започват да се споглеждат. Войникът подава на Дженаро оцапания с кръв свитък, намерен в дрехите на трупа. От печата разбираме, че това е писмото на Анджело. Дженаро го поглежда небрежно, после изведнъж проумява за какво става дума и го прочита гласно. Това обаче съвсем не е лъжливото послание, от което Николо бе цитирал пасажи, а една чудодейно появила се дълга изповед на Анджело за всичките му престъпления, завършваща с разкриването на истината за Изгубената гвардия на Фаджио. Те — о, каква изненада! — до един били убити от Анджело и хвърлени в езерото. По-късно костите им били извадени и превърнати във въглен, а въгленът в мастило, което притежаващият доста мрачно чувство за хумор Анджело използвал при последвалата кореспонденция с Фаджио, включително и при написването на настоящия документ.
Пред това чудо всички коленичат, благославят името Господне, оплакват Николо и дават клетва да изравнят Скуамулия със земята. Заключителните слова на Дженаро обаче прозвучават особено смразяващо и вероятно са въздействали като истински шок за някогашната публика, защото най-после бива назовано неизреченото от Анджело име, същото онова, което Николо бе опитал да произнесе:
Тристеро! След края на действието думата увисна във въздуха, докато за момент всички светлини бяха изгасени. Увисна в мрака, за да озадачава Едипа Маас, ала на този етап все още не упражняваше над нея властта, която по-късно щеше да придобие.
Пето действие, пълна антикулминация, е съсредоточено почти изцяло върху пресъздаването на кървавата баня, устроена от Дженаро в двореца на Скуамулия. Приложени са всички достъпни на ренесансовия човек средства за насилствено умъртвяване, включително яма с луга, взрив и обучен сокол с отровни нокти. Това, както отбеляза по-късно Мецгър, прилича на мултфилм за Кукувицата с текст в бели стихове. Накрая като че ли единственото останало живо действащо лице на осеяната с трупове сцена, е безличният администратор Дженаро.
Според програмата, режисьор на „Трагедията на куриера“ бе някой си Рандолф Дриблет. Той изпълняваше и ролята на победителя Дженаро.
— Слушай, Мецгър, ела с мен в гримьорните — помоли Едипа.