— Познаваш ли някого от тях? — запита Мецгър, който не криеше желанието си да излязат по-скоро.
— Искам да разбера нещо. Да поговоря с Дриблет.
— О, за костите — въздъхна той със замислена физиономия.
— Не знам. Просто нещо ме смущава. Такова съвпадение!
— Добре — склони Мецгър. — А после какво? Ще организираш демонстрация пред Управлението на ветераните? Или протестен поход до Вашингтон? Да ме пази Бог — вдигна той глава към тавана на малкия театър, при което някои от напускащите зрители се извърнаха към тях, — от тези еманципирани, свръхобразовани, глупави и мекушави жени. Вече съм на трийсет и пет и би трябвало да съм наясно с нещата.
— Мецгър, аз съм членка на Дружеството на младите републиканци — смутено прошепна Едипа.
— Комиксите за Хап Хариган, които тогава само е разглеждала, защото още не е знаела да чете, а в събота някой филм с Джон Уейн, разкъсващ със зъби десет хиляди японци, ето това е войната за Едипа Маас — продължи още по-високо Мецгър. — В наше време нормалните хора карат фолксвагени и носят транзистори „сони“ в джобовете си. Обаче не и тази жена, приятели! Тя иска да поправя извършените злини с двайсетгодишно закъснение. Да съживява мъртъвците. И всичко това само заради някаква пиянска кавга с Мани Ди Пресо. Но забравя, че на първо място трябва да бъде лоялна, юридически и морално, към завещанието, на което е изпълнителка. А не към нашите момчета с униформи, независимо от лобните им места и проявената от тях висока храброст.
— Съвсем не е така — запротестира Едипа. — Не ме интересува какво е купил Пиърс от Коза Ностра. Изобщо не искам да мисля за тях. Нито за случилото се при Лаго Ди Пиета, нито за рака… — Тя се огледа безпомощно, сякаш търсеше необходимите думи наоколо.
— А какво, тогава? — предизвикателно запита Мецгър, надвесен застрашително над нея. — Какво?
— Не знам — отчаяно отвърна Едипа. — Мецгър, не ме тормози, не ми пречи. Бъди на моя страна.
— Срещу кого? — ехидно възкликна Мецгър и сложи тъмните очила.
— Искам да разбера има ли някаква връзка. Много съм любопитна.
— Да, определено си много любопитна — изсмя се Мецгър. — Ще те чакам в колата, ясно?
Едипа го проследи с поглед, докато той изчезна, а после тръгна да търси гримьорните. Няколко пъти измина от край до край околовръстния външен коридор, преди да спре пред затулена в сянката между две лампи врата. Навлезе в тих, изящен хаос, създаващ впечатлението за преплитащи се излъчвания от пипалцата-антенки на оголени човешки нервни окончания.
Едно момиче, което почистваше от лицето си фалшивата кръв, посочи на Едипа силно осветените огледала в дъното на стаята. Едипа навлезе сред множеството, запровира се край потни бицепси и временни паравани от провесени дълги коси и най-после стигна до Дриблет. Той още не бе съблякъл сивите одежди на Дженаро.
— Прекрасно беше — издума Едипа.
— Пипнете — подкани я Дриблет и протегна ръка. Тя допря костюма на Дженаро, който бе от сива вълнена каша̀. — Потя се като в турска баня, обаче нищо друго не дава реална представа за Дженаро, нали?
Едипа кимна. Не можеше да откъсне поглед от очите му. Те бяха блестящо черни, заобиколени с неописуема мрежа от бръчки, напомняща лабораторна схема за изучаване на слъзните пътища, и като че ли им бе известно какво иска Едипа, макар тя самата да не го знаеше.
— Дошли сте да поговорим за пиесата — отбеляза той. — Ще ви разочаровам. Тя е била създадена за забавление на хората. Като филмите на ужасите. Това не е литература, не носи никакъв смисъл. Хуорфинджър не е Шекспир.
— Кой е той?
— Кой е Шекспир ли? Живял е много отдавна.
— Може ли да видя текста? — Тя не знаеше какво точно търси.
Дриблет посочи с глава към шкафа до единствения душ.
— Аз ще взема душ, преди да нахлуе тълпата — обясни той. — Текстовете са в най-горното чекмедже.
Там обаче имаше само протрити синкави копия, опърпани и целите в петна от кафе.
— Хей, къде е оригиналът? — извика тя към душа. — От какво сте направили тези копия?
— От някаква книга с меки корици — изкрещя в отговор Дриблет. — Не ме питайте кое е издателството. Открих я в антикварната книжарница на Запф, до магистралата. Беше в една антология. „Драми на отмъщението от якобинската епоха“. На корицата имаше череп.
— Ще ми я заемете ли за ден-два?
— Някой ми я отмъкна. На разпивките по случай премиерата. При всеки такъв купон ми изчезват поне по пет-шест екземпляра от текста. — Лицето му изникна сред пръските от душа. Останалата част от тялото му бе обвита от пара и главата му придоби зловеща прилика с плуващ във вода балон. Той я загледа силно озадачен и услужливо продължи: — Там имаше още един екземпляр. Запф сигурно още не го е продал. Ще можете ли да намерите книжарницата?