Едипа не разбираше защо дори сега това продължаваше да го разстройва. Когато се ожениха, той вече от две години работеше в местната радиостанция АБЕ и тържището за стари коли край бучащата сива магистрала бе останало далеч в миналото, както Втората световна или Корейската война за по-възрастните съпрузи. Може би, Господ да й прости тази мисъл, щеше да е по-добре, ако Мучо бе ходил на война — японци по дърветата, шваби в танкове „Тигър“, корейци с тръби в нощта, — и сигурно щеше да ги забрави по-бързо, отколкото онова нещо, свързано с тържището за стари коли, което тъй угнетително продължаваше да го измъчва вече пет години. Пет години! Успокояваш ги, когато се събудят плувнали в пот или плачат на езика на лошите сънища, да, прегръщаш ги, те притихват и кошмарите им все някога ги напускат: Едипа го знаеше. Но кога Мучо щеше да го забрави? Тя подозираше, че диджейското място (получено с ходатайството на приятеля му, директор по рекламата на радиостанцията АБЕ, който всяка седмица посещаваше автоморгата, защото собствениците й често правеха поръчки за радиореклами), му даваше възможност да постави класацията на най-популярните двеста шлагера, а дори и изстрелваните с фантастична скоропоговорка информационни емисии — цялата тази измамна мечта на юношеските желания — в ролята на буфер между него и старите коли.
Прекалено много бе вярвал Мучо в автоморгата и никак в радиостанцията. И все пак, ако го видеше човек как планира в сумрака на хола като голямогабаритна птица по възходящо течение, устремен към запотения и пълен с коктейл шейкър, усмихвайки се от центъра на обхваналия го плътен вихър, би помислил, че всичко е спокойно до скука, прекрасно, безметежно. Докато той не отвори уста.
— Днес Фънч ме хвана натясно — въздъхна Мучо, наливайки си. — Искаше да обсъдим моето представяне в ефир, което никак не му харесвало. — Фънч беше програмен директор на АБЕ и най-непримирим враг на Мучо. — Сега пък съм бил прекалено секси. А ефирното ми излъчване трябвало да бъде като на млад баща или по-голям брат. Мацките звънят по телефона, молят, а всяка казана от мен дума била чиста проба похот. Ето защо от сега нататък задължително ще записвам на магнетофон телефонните разговори и Фънч собственоръчно ще изтрива онова, което сметне за неблагоприлично, тоест заключителните ми думи. Това е цензура, заявявам, шпионин гаден, викам му. И си излязох.
Подобни разговори двамата с Фънч водеха поне веднъж седмично.
Едипа му показа писмото от Мецгър. Мучо знаеше за отношенията й с Пиърс — всичко бе приключило година преди техния брак. Той прочете писмото и, премигвайки нерешително няколко пъти, се отдръпна.
— Какво да правя сега? — попита тя.
— А, не ме питай — отвърна Мучо. — Аз не знам дори как да пресметна нашия данък общ доход. Изпълнителка на завещание! Не мога да ти помогна. Поговори с Роузман. — Техният адвокат.