Мецгър, който също бе дошъл тази вечер в „Простор“, явно бе настроен за спор.
— Вашият прекалено десен уклон направо преминава в крайно левичарство — възрази той. — Как можете да бъдете против корпорацията, която иска работникът да се откаже от своите права върху патента? Това ми прилича на теорията за принадената стойност…
Този типичен за Южна Калифорния диалог се израждаше пропорционално на изпитото уиски. Едипа седеше мрачна и самотна. Решението й да отиде същата вечер в „Простор“ бе повлияно не само от срещата със Станли Котекс, но и от други разкрития, защото като че ли започваше да се очертава някаква тенденция, свързана с кореспонденцията и начините на нейната доставка.
На отсрещния бряг на езерото, при Лагуни Фангозо имаше бронзова паметна плоча. „Тук, пишеше на плочата, в 1853 година, дузина служители на Уелс и Фарго40 се сражавали храбро с група маскирани разбойници, облечени в тайнствени черни униформи. Описанието на тази случка дължим на едничкия останал жив свидетел на клането — пощенски куриер, който наскоро след това починал. Единствената друга намерена следа бил кръстът, начертан в праха от някоя от жертвите. До днес самоличността на убийците остава забулена в тайна.“
Кръст? Или началната буква „Т“? Същата, която изпелтечи Николо в „Трагедията на куриера“. Едипа бе заинтригувана. От една улична телефонна кабина позвъни на Рандолф Дриблет, за да разбере дали е знаел за произшествието с хората на Уелс и Фарго и това ли е причината да облече своите главорези изцяло в черно. Телефонът звъня дълго, но никой не се отзова. Тя затвори и пое към антикварната книжарница на Запф. Изпод мъждивия конус, образуван от светлината на петнайсетватова крушка изникна Запф и приближи към нея, за да й помогне да намери споменатата от Дриблет книга: „Драми на отмъщението от Якобинската епоха“.
— Напоследък много е търсена — обяви Запф.
Черепът на корицата ги наблюдаваше през оскъдната бледа светлина.
Само Дриблет ли имаше предвид Запф? Едипа отвори уста да го попита, но премълча. Това бе първата от многото прояви на колебание.
Отново в „Палатите на Ехо“. Този ден Мецгър бе отишъл в Лос Анжелос по друга работа. Тя веднага отвори на страницата, където за пръв и последен път бе спомената думата Тристеро. В полето срещу реда бе написано с молив: срв. изд. 1687 г. Сигурно от някой студент. Това, кой знае защо, я обнадежди. Още едно прочитане на същия ред можеше да хвърли повече светлина върху тъмното лице на думата. Според краткия предговор, текстът бил препечатан от недатиран фолиант. Странно, предговорът не бе подписан. Едипа прелисти на страницата, където бе отбелязано авторското право и установи, че оригиналното издание с твърди корици е било учебно пособие — „Драми от Форд, Уебстър, Тоурнър и Хуорфинджър“41, издадено още през 1957 г. от Лектърн Прес, Бъркли, Калифорния. Наля си чаша „джак даниълс“ (предната вечер Параноиците им бяха оставили нова бутилка) и позвъни в лосанджелиската библиотека. Там провериха, но се оказа, че нямат изданието с твърди корици. Можели да набавят книгата чрез междубиблиотечната заемна служба.
— Няма нужда — увери ги Едипа, осенена от внезапно хрумване. — Издателството е в Бъркли. Ще опитам да се свържа направо с тях. — Като същевременно мислеше, че ще може да посети и Джон Нефастис.
Бе забелязала паметната плоча само защото един ден отиде пак до Езеро Инвърарити, подтиквана от, да я наречем, все по-натрапчивата фиксидея да „прибави нещо от себе си“ — дори ако това нещо се ограничаваше само до нейното присъствие — към множеството разнопосочни финансови интереси, надживели Инвърарити. Тя ще въведе ред в тях, ще ги оформи в съзвездия.
На другия ден Едипа отиде с колата до старческия дом „Вечерно убежище“, построен от Инвърарити горе-долу по времето, когато „Йойодин“ бе регистриран в Сан Нарцисо. В залата за отдих тя завари нахлуваща като че ли от всички прозорци слънчева светлина, старец клюмнал пред бледия екран на телевизора показващ мултфилм на Лиън Шлезинджър42 и една черна муха, която се разхождаше по обсипаната с пърхот розова урва, бележеща пътя на прилежно сресаната му коса. В залата дотича дебела медицинска сестра с флакон мухозол в ръка и подкани мухата да литне, за да може да я убие. Хитрата муха си остана на мястото.
40
Уелс, Фарго и компания — основана в 1852 г. от Хенри Уелс (1805–1878) и Уилям Фарго (1818–1881) като американска пощенска компания, организирала доставка на товари и поща по цялата страна. Понастоящем съществуваща като банка.
41
Хуорфинджър е авторова инвенция на несъществуващ драматург.
42