— Какво е това? — прошепна тя, загубила представа за времето.
— Не съм сигурен точно какво е — отвърна Коен. Затова възнамерявам да я предам на оглед, нея и другите, на експертната комисия. Някои мои приятели също ги разгледаха, обаче не се ангажираха с никакво мнение. Но да видим какво ще кажете за това. — От същия пластмасов класьор той извади нещо, което приличаше на стара немска марка, с цифрите ¼ в средата, думата Freimarke45 в горната част и с надписа Thurn und Taxis46 по протежение на дясното поле.
— Това е било нещо като частна пощенска служба — припомни си тя от пиесата на Хуорфинджър.
— Госпожо Маас, от около хиляда и тристотната до хиляда осемстотин шестдесет и седма година, когато Бисмарк изкупил правата им, те са били най-голямата европейска пощенска служба. Това е една от малкото техни марки с лепило. Но погледнете ъглите.
Едипа видя, че еднократно завит рог украсяваше и четирите ъгъла на марката. Почти като символа на СМЕТ.
— Пощенски рог — поясни Коен. — Символът на Турн и Таксис. Има го и на герба им.
Лежи безмълвен витият златен рог, отекна в главата на Едипа. Разбира се.
— Значи откритият от вас воден знак е почти същият, с изключение на онази малка допълнителна джунджурийка, която сякаш излиза от фунията на рога — отбеляза тя.
— Може да ви прозвучи нелепо, но според мен това е сурдинка.
Тя кимна. Черните костюми, мълчанието, потайността. Които и да са били те, целта им е била да заглушат пощенския рог на Турн и Таксис.
— Обикновено тази, а и останалите емисии са без воден знак — добави Коен. — Вземайки предвид и някои други детайли, например щриховката, броят на перфорациите и начинът, по който е остаряла хартията, това очевидно е фалшификат. А не просто грешка.
— Тоест не струва нищо.
— Ако ви кажа за колко може да бъде продадена една автентична фалшива марка, ще останете много изненадана — усмихнат отвърна Коен и се изсекна. — Някои колекционери специализират именно във фалшификатите. Въпросът е кой е направил тези. Те са просто отвратителни. — Той обърна марката и посочи нещо на Едипа с крайчеца на пинсетата. Там бе изобразен конен куриер на „Пони Експрес“, който с галоп излизаше от някакъв форт в американския запад. От храстите вдясно и може би в посоката, накъдето щеше да поеме конникът, се подаваше старателно изгравирано черно перо. — Защо е трябвало да прави умишлена грешка? — попита Коен, без да обръща внимание (ако го бе забелязал) на изражението на лицето й. — Досега съм открил осем такива марки. Всяка от тях съдържа подобна целенасочено вмъкната в рисунката грешка, като подигравка. Отгоре на всичко има и разместване на буквите: US Potsage47.
— И то скорошно ли е? — попита Едипа по-високо, отколкото бе необходимо.
— Какво има, госпожо Маас? Нещо лошо ли е станало?
Тя му разказа първо за писмото от Мучо с щемпел, съветващ я за всички писма с нецензурно съдържание да съобщава на кварталния мияч на съдове.
— Наистина странно — потвърди Коен. — Разместването на буквите — направи той справка в една тетрадка — е само в четирицентовата, с образа на Линкълн. Редовна емисия от 1954 година. Другите фалшификати датират първоначално още от 1893 година.
— Това прави седемдесет години — пресметна Едипа. — Значи фалшификаторът вероятно е много възрастен.
— Ако е същият — отбеляза Коен. — Ами ако е стар колкото Турн и Таксис? След като около 1290 година прогонили Омедио Тасис от Милано, той организирал своите първи куриерски служби в района на Бергамо.
Озовали се съвсем неочаквано пред тази удивителна вероятност, двамата седяха безмълвни, заслушани в дъжда, който угнетяващо монотонно ръсеше капандурите и прозорците.
— Имало ли е досега подобен случай? — наложи си да попита тя.
— Близо седемстотингодишна традиция на пощенска измама? Доколкото знам, не.
Тогава Едипа му разказа последователно за пръстена-печат на стария господин Тот, за символа, който бе видяла да си драска Станли Котекс, и за нарисувания върху стената на дамската тоалетна на „Простор“ пощенски рог със сурдинка.
— Каквото и да означава това, очевидно те все още продължават да действат. — Излишна реплика от негова страна.
— Да съобщим на властите, що ли?
— Убеден съм, че властите знаят повече от нас. — Тонът му беше нервен и даже изненадващо отстъпчив. — Не, не бих го направил. В края на краищата, това не е наша работа.
47
Сравни с бележка 1 на стр. 24. И тук има разместване на буквите. Правилното изписване е US Postage (англ.) — Пощенска служба на САЩ. Potsage (