В такъв случай, запита се Едипа, накъде води онази книга с меки корици, която купих от Запф, с нейния стих за Тристеро? Съществува ли някое друго издание, освен посочените кварто, фолиант и Уайтчапълския фрагмент? В предговора на редактора — този път подписан с името Емъри Борц, професор по английски език и литература в Калифорнийския университет — не бе споменато такова издание. Още почти цял час й отне прочитането на всички бележки под линия, ала нищо не откри.
— По дяволите! — извика тя, запали колата и потегли към студентското градче на Бъркли, да намери професор Борц.
А трябваше да обърне внимание на датата в книгата — 1957 година. Друг свят. Секретарката на катедрата по английски език осведоми Едипа, че професор Борц вече не работи в този факултет. Понастоящем преподавал в колежа на Сан Нарцисо.
Разбира се, ядосано помисли Едипа, къде другаде? Записа адреса и излезе, опитвайки да си припомни на кое издателство е книгата с меки корици. Не успя.
Беше летен делничен следобед — време съвсем неподходящо, според нея, за оживление в което и да е студентско градче, но това просто кипеше. Тя слезе по склона от Уилър Хол, мина през Садър Гейт и излезе на пазарен площад, задръстен от кадифени и сини джинси, боси крака, руси коси, очила с рогови рамки, проблясващи на слънцето велосипедни спици, чанти, разклатени масички за карти, увиснали до земята дълги хартиени петиции, плакати за неподдаващи се на разшифроване ДСС, МАС, БДС50, разпенени фонтанчета, студенти разговарящи с почти допрени носове. Запленена, неуверена и непозната, понесла своята дебела книга, Едипа прекоси множеството. Искаше да се чувства като една от тях, но знаеше, че това ще й струва продължително търсене сред хиляди вселени. Защото Едипа бе получила своето образование във време на напрежение, сарказъм и отчуждение, обхванали не само нейните състуденти, но и по-голямата част от видимо очертаващата се пред и около тях обществена структура (реакция на нацията спрямо определени патологични прояви сред ръководните кръгове, за които единствено смъртта бе имала сили да предложи ефикасно лечение), и този Бъркли изобщо не приличаше на сънливите провинциални колежчета от нейното минало, а по-скоро напомняше далекоизточните и латиноамерикански университети, за които всички сме чели, онези самостоятелни културни средища, където подлагат на съмнение дори най-почитаните и всеобщоприети митове, схващания, традиции и кумири, и несъгласието, макар и самоубийствено за избраната бъдеща кариера, бива изразявано гласно, тоест неща, които водят до падане на правителства. Но докато пресичаше Банкрофт, сред руси хлапета, пърпорещи хонди и сузуки, тя чуваше английска реч, американски английски. Къде се дянаха министърът Джеймс, държавният секретар Фостър и сенаторът Джоузеф51 — божествените и слабоумни духове-покровители, който майчински охраняваха тъй безобидната младост на Едипа? В друг свят. Поели в друга посока, следват друга поредица от решения, защото пътните стрелки са изключени, анонимните и безлики стрелочници са преместени до един, дезертирали, бягат от своите преследвачи панически, като обезумели, яхнали коне, алкохолизирани, фанатизирани, под чужди имена, мъртви, безследно изчезнали. Всички те заедно бяха успели да превърнат младата Едипа в един наистина рядък екземпляр от човешката раса — непригоден за мирни походи и седящи демонстрации, но просто спец в проследяването на странни думи и текстове от якобинската епоха.
Тя спря шевролета при бензиностанцията на една сива отсечка от „Телеграф Авеню“ и откри в телефонния указател адреса на Джон Нефастис. След това продължи, докато стигна до жилищен блок в псевдомексикански стил, намери името му сред пощенските кутии, изкачи външната стълба, мина край няколко прозореца със спуснати завески и стигна до неговата врата. Късо подстриган, той, също като Котекс, много младееше в лице, но ризата му бе щампована в различни полинезийски мотиви и датираше от времето на Трумановата администрация52.
50
ДСС — Движение Свобода на Словото; МАС — Млади Американци за Свобода; КДВ — Комитет Денят на Виетнам.
51