— Мучо! Уендъл! Всичко бе свършило отдавна преди той да напише името ми в завещанието.
— Добре де, ясно ми е. Но не става дума за това, Ед. Просто не разбирам нищо от тези работи.
И така, Едипа го послуша и на другата сутрин отиде на консултация с Роузман. Преди това бе прекарала половин час срещу огледалото в многократни напразни усилия да очертае, а после да преначертае върху своите клепачи тъмни линии, които неизменно се получаваха вълнообразно изкривени или ужасно нащърбени, защото не успяваше навреме да вдигне четчицата. Почти не бе спала след още един телефонен разговор, пак в три през нощта. От предхождащия го звън, долетял тъй неочаквано от нищото, сърцето й бе замряло в истински, неподправен ужас. В един миг безмълвен, в следващия апаратът вече бясно дрънчеше. Двамата с Мучо се пробудиха моментално и, докато траеха първите няколко позвънявания, останаха неподвижни, с разплетени крайници, без дори да пожелаят да разменят погледи. Най-после Едипа, която знаеше, че няма какво да губи, вдигна слушалката. Беше доктор Хилариус15, нейният психотерапевт. Но интонацията му беше почти еднаква с тази на Пиърс, когато той опитваше да имитира гестаповски офицер.
— Да не би да ви събудих? — сухо започна доктор Хилариус. — Гласът ви е толкова уплашен. Какво става с хапчетата, не действат ли?
— Не ги вземам — прошепна тя.
— Смятате, че са опасни?
— Не знам какво съдържат.
— Значи не вярвате, че е просто успокоително?
— А мога ли да ви имам доверие?
Едипа не можеше и следващите му думи обясниха защо.
— Все още търсим сто и четвърти доброволец за моста. — Сухо кискане. Мостът, die Brűcke, бе любимото му название на експеримента за изследване въздействието на ЛСД-25, мескалин, псилоцибин и други сродни халюциногени върху голям брой домакини от предградията, който общинската болница желаеше да проведе с негова помощ. Мостът навътре към себе си. — Кога ще ви включим в нашия график?
— Никога — отвърна Едипа. — Можете да избирате от половин милион други жени. Сега е три през нощта.
— Имаме нужда от вас.
Във въздуха над леглото като че ли се появи известният плакат с Чичо Сам, който сме свикнали да виждаме по стените на всички наши пощенски станции — искрящ с нездрав блясък взор, силно начервени хлътнали жълтеникави бузи и насочен право между очите й показалец. „Имам нужда от вас!“ Тя никога не бе питала доктор Хилариус защо, тъй като я бе страх от всеки негов възможен отговор.
— В момента тъкмо халюцинирам и не ми трябват никакви наркотици за това.
— Не ми го описвайте — бързо издума той. — Е, искате ли да споделите още нещо с мен?
— Да не би аз да ви позвъних?
— Тъй ми се стори — поясни доктор Хилариус. — Имах такова чувство. Не става дума за телепатия. Връзката с пациента обаче понякога е нещо много любопитно.
— Ала не и сега.
Едипа затвори. И след това не можа да заспи. Да не е луда, че да гълта хапчетата. По-скоро ще пукне, но няма да ги пие. Нали веднъж му бе казала, че няма никакво желание да я зарибяват.
— Значи не сте се хванали на моята игра? — бе свил рамене доктор Хилариус. — Тогава прекратете посещенията при мен. Вие сте излекувана.
Тя не ги прекрати. Не че психоаналитикът я владееше посредством някаква тайнствена сила. Просто бе по-лесно да не прекъсва сеансите. Би ли могъл някой й каже кога ще се излекува? Във всеки случай не и Хилариус, който сам бе признал това.
— Но хапчетата са нещо съвсем различно — бе се примолила тя.
Хилариус само бе изкривил физиономия в гримаса, каквато бе правил и преди. Той целият бе изтъкан от очарователни отклонения от общоприетото.
Неговата теория бе, че лицето е симетрично като петно на Роршах16, то описва своята собствена история като картинка за ТАТ17 и аналогично на подсказана дума предизвиква определен отговор, така че защо не? Дори твърдеше, че веднъж бил излекувал случай на истерична слепота със своя №37 — Фу Манчу18 (много от гримасите имаха номера и названия също като немските симфонии), тоест придърпване на очите с показалците, разширяване на ноздрите със средните пръсти, изтегляне на ъглите на устата с кутретата и изплезване на езика. На лицето на Хилариус гримасата изглеждаше наистина страховито. И действително, докато халюцинацията за Чичо Сам избледняваше, на нейно място изникна нарастващото лице на Фу Манчу, което остана пред очите на Едипа чак до сутринта. При това положение едва ли можеше да се каже, че тя е в подходяща форма за среща с Роузман.
15
От hilarious (англ.) — весел, шумен. А също и Свети Хиларий — папа на римокатолическата църква(461–468 г.).
16
Петно на Роршах — тест за определяне на психическото и емоционалното състояние, при който възприятието на субекта за мастилени петна е записвано и после анализирано посредством и в зависимост от интуитивните прозрения на психолога. Приложен за първи път от швейцарския психиатър Херман Роршах (1884–1922).
17
ТАТ — Тематично-аперцептивен тест. От аперцепция (лат.
18
Фу Манчу — действащо лице злодей-китаец от поредица романи на английския автор Артър Сарсфилд Уорд (1866–1959) с псевдоним Сакс Ромър.