Тристеро или съществува напълно реално, или бе само нейно предположение, навярно изфантазирано от Едипа, тъй затормозена и взаимно проникната с наследството на мъртвия. Тук, в Сан Франциско, далеч от всякакви осезаеми авоари на това наследство, като че ли все още имаше някаква възможност цялото това нещо да бъде прогонено, принудено постепенно да заглъхне, безшумно да се разпадне и изтлее. Едипа трябваше само да тръгне безцелно тази вечер, да се повери на волята на обстоятелствата, да гледа как нищо не се случва, да бъде убедена, че това е просто от нерви, дреболия, която нейният психоаналитик може лесно да оправи. При Норт Бийч тя пое по отклонението на магистралата, направи голям завой и паркира на стръмна странична улица между всевъзможни складове. После закрачи по „Бродуей“, срещу първите вечерни тълпи.
Обаче не бе изминал и час, когато видя един пощенски рог със сурдинка. Едипа блуждаеше по някаква улица, гъмжаща от застаряващи момчета в тежкарски костюми „Рус/Аткинс“, когато бе връхлетяна от изсипалата се с невъобразима врява от един автобус „фолксваген“ група шумни туристи, поведени от своя гид на обиколка из нощните заведения на Сан Франциско.
— Ще имаш ли нещо против, ако ти забода това? — прошепна в ухото й непознат глас. — Защото смятам да изчезна.
Тя усети, че някой ловко закача на гърдите й голяма вишневочервена значка с надпис: ПРИВЕТ! КАЗВАМ СЕ АРНОЛД СНАРБ! ИСКАМ ДА ПРЕКАРАМ ПРИЯТНО! Огледа се и видя едно херувимско лице да изчезва с намигане между саката без подплънки и раираните ризи — Арнолд Снарб поемаше да намери нещо още по-приятно.
Остро изпищя свирка и тълпата граждани със значки подбра Едипа към заведение, което се наричаше „През задния вход“. О, не, възкликна тя мислено, това сигурно е някое педерастко свърталище. Не! И в първия момент опита да избяга, но веднага й дойде на ум, че тази вечер бе решила де се повери на волята на случая.
— А сега тука ще видите хората от третия пол, тъй наречените „лавандули“, с които нашият морски град напълно справедливо е толкова прочут — инструктираше ги техният екскурзовод и тъмни струйки пот лъкатушеха като пипалца по шията му към яката. — Това преживяване може да изглежда доста странно за някои от вас, но помнете, че не трябва де се държите като стадо туристи. Ако ви направят предложение, то ще бъде на шега, просто част от хомосексуалния нощен живот, на който ще станете свидетели тук, в прословутия квартал Норт Бийч. По две питиета и щом чуете свирката, изскачате бързо навън. Сборен пункт на същото място. Ако имате добро поведение, следващият обект ще бъде „При Финочо“53.
Той наду два пъти свирката, туристите хукнаха с крясъци, повлякоха Едипа навътре и с яростен пристъп завзеха бара. След минута-две, когато обстановката вече бе леко поуспокоена, тя установи, че стои близо до вратата, с неопределена напитка в ръка, притисната до висок младеж с велурено спортно сако, на чийто ревер забеляза изящно изработена от блестяща светла сплав, този път не вишневочервена значка, а игла във формата на пощенския рог на Тристеро. Със сурдинка и всичко останало.
Хубаво, рече си тя, губиш. Един опит, един прахосан час. Трябваше да излезе веднага и да се върне в Бъркли, в хотела. Ала не можа.
— Ами ако ви съобщя, че съм агент на Турн и Таксис? — попита тя собственика на иглата.
— Какво е това? — отвърна младежът. — Сигурно някоя театрална агенция? — Той имаше големи уши, съвсем късо подстригана коса, пъпчиво лице и необичайно празни очи, който бързо се плъзнаха по гърдите на Едипа. — Откъде го намери пък това име? Арнолд Снарб!
— Първо вие ми кажете откъде сте взели тази игла — контрира Едипа.
— Няма да стане.
— Ако е някой хомосексуален символ или нещо подобно, това съвсем не ме смущава — реши да го насърчи тя.
— Тия игри не ме вълнуват. А и жените също не ме интересуват — с безизразен поглед заяви той, обърна й гръб и си поръча пиене.
Едипа свали значката си, пусна я в един пепелник и каза тихо, опитвайки да не изглежда истерична:
— Слушайте, трябва да ми помогнете. Защото наистина мисля, че ще откача.
— Нещо бъркаш адреса, Арнолд. Обърни се към твоя изповедник.
— Използвам официалната американска поща, просто защото никой не ми е предложил нещо по-добро — заоправдава се тя. — Обаче не съм и не искам да бъда ваш враг.
— А приятел? — Той се завъртя на столчето и лицето му отново цъфна пред нейното. — Искаш ли да ми станеш приятел, Арнолд?