— Здравейте — извика той на Едипа. — Вие не бяхте ли онази дама от Масатлан? — После й направи знак да седне.
— Помните всичко, Хесус — отбеляза Едипа. — Дори и туристите. Какво става с вашето ЦРУ? — Което съвсем не означаваше всеизвестното управление, а една тайна мексиканска анархистка организация, известна под названието Център за Революционен Устрем, водеща своето начало още от времето на братята Флорес Магон55, а впоследствие краткотрайно свързана с името на Сапата56.
— Нали виждате. В изгнание е. — С широк размах показа заведението. Той беше съсобственик на гостилницата, заедно с един индианец юкатеко57, който продължаваше да вярва в Революцията. Тяхната Революция. — А вие? Още ли сте с онзи гринго, дето си пилееше парите по вас? Олигархът! Чудото!
— Той почина.
— Ах, горкичкият!
С Хесус Арабал се бяха запознали на плажа, където, според предварително разгласената от него информация, бе назначен антиправителствен митинг. Никой не бе дошъл. Тогава Арабал заговори Инвърарити, врага, когото — за да остане верен на своите убеждения — би трябвало да опознае. Поради пълното безразличие, което обикновено демонстрираше при случаите на каквото и да е съприкосновение с нечия враждебност, Пиърс не пожела да влиза в спор с Арабал и изигра ролята на богат противен гринго толкова добре, че Едипа забеляза как без никакъв тихоокеански бриз кожата по ръцете на анархиста настръхна. Когато Пиърс отиде да плува в прибоя, Арабал я попита дали приятелят й наистина е такъв, дали не е шпионин или пък го взема на подбив. Едипа не разбра въпроса му.
— Знаете ли какво е чудо? Не онова, което е твърдял Бакунин, а проникването на чужд свят в нашия. По-голямата част от времето ние водим мирно съвместно съществувание, но когато влезем в контакт, настъпва катаклизъм. Подобно на църквата, която ненавиждаме, ние, анархистите, също вярваме в наличието на един друг свят. Там революциите избухват спонтанно, без вождове, а душевната дарба за единомислие дава възможност на масите да работят задружно, без усилия, автоматично, тъй както функционира човешкият организъм. И все пак, сеньора, ако някога действително бъде създаден такъв идеален свят, аз също ще трябва да извикам: Чудо! Анархистко чудо! Каквото е вашият приятел. Той е съвършеният, абсолютният пример на онова, срещу което ние водим неотклонна борба. В Мексико привилегированият винаги, макар и не напълно, изкупва греховете си, защото е един от народа и нищо свръхестествено няма в него. Но вашият приятел, освен ако не се шегува, направо ме вцепенява, тъй както някой индианец би изпаднал в ужас, ако пред него внезапно изникне Богородица.
През изминалите години Едипа бе запомнила Хесус, защото той бе видял у Пиърс онова, което тя не бе доловила. Все едно бе станал неин безполов съперник. Сега, отпивайки гъстото поизстинало кафе, сварено от юкатекото в пръстен кафеник на задната горелка на печката, заслушана в съзаклятническите приказки на Хесус, тя помисли, че ако не е била внушената му от чудото Пиърс увереност, анархистът Хесус Арабал сигурно би зарязал своя ЦРУ и както всички останали в крайна сметка би преминал към конформисткото мнозинство от поддръжници на управляващата Институционална Революционна Партия и съответно необходимостта да живее в изгнание би отпаднала.
Подобно на Максуеловия демон, мъртвият беше свързващото звено в едно съвпадение. Без него нито тя, нито Хесус биха се озовали тъкмо там, тъкмо в този момент. Това бе достатъчно ясен знак, едно закодирано предупреждение. А какво бе случайно тази вечер? Погледът й внезапно падна върху навит на руло много стар брой от анархосиндикалисткия вестник „Рехенерасион“58 с дата от 1904 година. До печата нямаше пощенска марка, а само ръкописно изображение на пощенския рог.
— Продължават да пристигат — поясни Арабал. — В пощата ли са ги забавяли толкова много? Дали не съм абониран на мястото на някой умрял член? Наистина ли пътуват от шестдесет години? Излишни въпроси. Аз съм само един най-обикновен редник. Хората от по-високите нива вероятно имат своите основания.
Едипа отнесе тази мисъл със себе си навън, обратно в нощта.
На градския плаж, часове след затварянето на увеселителните игри и сергиите за пица, тя се размина безпрепятствено с призрачна тълпа бавно крачещи гамени, които дори не я закачиха. Върху тънките им черни якета, с конци, които на оскъдната лунна светлина изглеждаха сребърни, бе извезан пощенският рог. Всички бяха пушили, смъркали или инжектирали наркотици и сигурно изобщо не я забелязаха.
55
В 1900 г. знаменитите мексикански революционери-анархисти братята Енрике, Рикардо и Хесус Флорес Магон основават групата „Възраждане“. Най-известен от тях Рикардо (1873–1922) става виден деец на мексиканската революция, в много отношения опиращ се на идеите на Михаил Бакунин.
56
Емилиано Сапата (1879–1919) — мексикански революционер и реформатор в областта на селското стопанство. Ръководител (заедно с Панчо Вия) на въоръжената борба през 1911–1916 г.