В един ярко осветен и задимен от цигари автобус, пълен с морни негри, тръгнали за нощни смени по целия град, на облегалката пред нея тя забеляза надраскан пощенския рог и надписа ПРАС. За разлика от СМЕТ обаче, някой си бе направил труда да поясни с молив: Пощенският Рог Анатемосва Съперника.
Някъде близо до Филмор тя откри символа в една обществена пералня, на бележка прикрепена с кабарче върху дъската за обяви, сред другите листчета с телефонни номера на предлагащи услугите си гладачки и приходящи бавачки. Ако ти е известно какво означава това, гласеше бележката, знаеш къде да намериш още. Едипа бе обгърната от плътна воня на белина, възнасяща се нагоре като дим от тамян. Бясно пухтяха и плискаха перални машини. Освен Едипа нямаше никого. Флуоресцентните лампи сякаш пищяха: Белота! Белота! На белотата бе посветено всичко, което докосваше тяхната светлина. Кварталът бе негърски. Толкова ли бе посветен Рогът, чак дотук ли бе проникнал? Би ли я Анатемосал Рогът, ако попита? Но кого да попита?
Цяла нощ в автобусите транзисторни радиоприемници бълваха песни от дъното на шлагерната класация, които никой нямаше да запее, и скоро щяха да изчезнат безследно като музика и текст, все едно несъществували. Опитвайки да чуе една от тези песни, въпреки смущенията от автобусния двигател, млада мексиканка тананикаше заедно с радиото, сякаш възнамеряваше да запомни навеки мелодията, и върху замъгления от дъха й прозорец рисуваше с нокът пощенски рогове и сърца.
На летището Едипа, внезапно изпаднала в състояние на невидимост, известно време наблюдава и подслушва каре покерджии. Играчът, който губеше постоянно, вписваше старателно и четливо всяка загубена сума в счетоводно тефтерче, украсено отвътре с изрисувани пощенски рогове.
— Момчета, достигам 99,375% средна възвръщаемост на вложените средства — сподели той. Останалите, очевидно непознати, отправиха погледи към него, някои равнодушни, други отегчени. — Вече двайсет и три години съм на червено — продължи той с измъчена усмивка. — И все тази нищожна частица от процента не ми дава да приключа поне без загуба. Двайсет и три години! Защо ли не се откажа?
Никой не му отвърна.
В една от тоалетните имаше обява, носеща инициалите ACDC, в случая означаващи сдружението „Апология на Смъртта в Днешния Свят“59, придружени от номер на пощенска кутия и пощенски рог. Веднъж месечно те избирали някоя жертва измежду добропорядъчните, невинните, непорочните, социално интегрираните и добре устроените, малтретирали го сексуално и после извършвали жертвоприношение с него. Едипа не преписа номера.
Юноша с некоординирани движения очакваше повикването на пасажерите за полет до Маями, където възнамеряваше нощем да прониква в аквариумите и да установява контакт с делфините, които щели да наследят човека. На сбогуване с майка си той я целуваше страстно и езикът му играеше дълбоко в устата й.
— Ще пиша, мамо — повтаряше юношата.
— И помни, че трябва да ми пишеш само чрез СМЕТ — наставляваше го тя. — Ако изпратиш писмото по официалната поща, ще го отворят. Делфините ужасно ще се ядосат.
— Обичам те, мамо — заяви момчето.
— Ти обичай делфините — посъветва го майка му. — Пиши чрез СМЕТ.
И тъй продължи нощта. Едипа играеше ролята на наблюдател и слушател. Сред многото, които срещна, имаше: оксиженист с обезобразено лице, безкрайно горд с грозотата си; бродещо в нощта дете, закопняло за смъртта преди раждането, подобно на някои изгнаници, бленуващи приятната, приспивна пустота на обществото; негърка с изкусно нанесен лъкатушещ белег на бебешки пухкавата й буза, която поради различни причини повтаряше отново и отново ритуалите на помятането, тъй както други умишлено възпроизвеждат ритуалите на раждането, не толкова с цел продължение на рода, колкото за създаването на един особен вид междуцарствие; престарял нощен пазач, загризал калъп сапун „Слонова кост“, който в безнадежден опит да погълне докрай цялата надежда, изобилие, всички предателства и злини на този свят, преди да е станало прекалено късно, бе привикнал своя виртуозен стомах да приема също и лосиони, освежители за въздух, платове, тютюни и восък; дори и друг един воайор, застанал пред нечий все още светещ прозорец в търсене на кой знае какъв по-особен образ. Всяко от тези отчуждения, всеки вид самоизолация, по един или друг начин — под формата на ваденки, безсмислени драсканици или копчета за ръкавели — бе украсено с пощенския рог. Очакването й да го зърне стигна дотам, че тя може би не го забелязваше толкова често, колкото по-късно щеше да си припомня. Два или три пъти щяха да бъдат напълно достатъчни. Или прекалено много.
59
Общоприетото изписване е AC/DC — жаргонно обозначение за бисексуалност, а в електромеханиката: прав ток/променлив ток (alternative current / direct current).