На другия ден, след дванайсетчасова дрямка без никакви по-особени сънища, заслужаващи обсъждане, Едипа освободи стаята в хотела и потегли към Кинърет. По пътя разполагаше с достатъчно време да обмисли случките от предишния ден и реши да намине при своя психоаналитик, доктор Хилариус, за да му разкаже всичко. Вероятно е попаднала под безжалостната ледена власт на някаква психоза. Със собствените си очи бе установила наличието на система СМЕТ: бе видяла двама куриери на СМЕТ, пощенска кутия на СМЕТ, пощенски марки на СМЕТ, клейма на СМЕТ. А изображението на пощенския рог със сурдинка се срещаше едва ли не навсякъде из района на залива. И все пак щеше й се всичко това да излезе плод на въображението й — безспорен резултат от получените душевни рани, изживените затруднения и мрачни колебания. Силно желаеше доктор Хилариус да я увери, че тя не е с всичкия си, че има нужда от почивка, че не съществува никакъв Тристеро. Искаше също да знае защо толкова би я заплашвала вероятността Тристеро да се окаже нещо реално.
Малко след залез-слънце Едипа спря в алеята пред клиниката на Хилариус. В кабинета му като че ли не светеше. Устремено към вечерното море, въздушното течение поклащаше евкалиптовите клони. По средата на застланата с плочи пътека я стресна остро избръмчаване на насекомо покрай ухото й, последвано от пукота на изстрел. Това не е насекомо, помисли Едипа, но в същия миг чу още един изстрел и веднага направи връзката. В привечерния сумрак тя представляваше съвсем ясно очертана мишена. Единственото спасение бе да продължи направо към клиниката. Притича до остъклената врата и установи, че е заключена, а фоайето — тъмно. Вдигна от земята недалеч от цветните лехи един камък и го запрати по вратата. Той отскочи. Докато Едипа оглеждаше наоколо за втори камък, вътре се появи фигура в бяло, изтича до вратата и я отключи. Това бе Хелга Блам, приходящата асистентка на Хилариус.
— Побързайте! — извика тя, докато Едипа влизаше. Хелга почти бе изпаднала в истерия.
— Какво става тук? — попита Едипа.
— Докторът полудя. Опитах да извикам полиция, но той грабна един стол и натроши телефонното табло.
— Кой? Доктор Хилариус?
— Смята, че някой го преследва. — По бузите на асистентката криволичеха бразди от сълзи. — Заключил се е в кабинета с оная пушка.
Едипа помнеше, че докторът пази като сувенир от войната една немска винтовка Gewehr 4360.
— Той стреля по мен. Как мислите, ще съобщи ли някой за това в полицията?
— Ами че той стреля по още пет-шест души — отвърна сестра Блам и поведе Едипа към своята стая.
Едипа забеляза, че прозорецът гледа към безопасен път за отстъпление.
— Могли сте да избягате — отбеляза тя.
Сестра Блам, която разбъркваше в две чаши нескафе с гореща вода от крана на мивката, въпросително вдигна очи.
— Ами ако му потрябва помощ?
— Кой би могъл да го преследва?
— Според него, трима души с автомати. Терористи, фанатици, само това повтаря. Натроши телефонното табло. — Тя погледна враждебно Едипа. — Налудничави жени колкото щеш, това е причината. Кинърет е пълен само с такива. Прекалено много му дойде на доктора.
— Аз отсъствах известно време — поясни Едипа. — Ще опитам да разбера какво му е. Предполагам, в мое лице той няма да види такава заплаха.