— Хайде, влизайте! — извика Едипа.
— Нали няма да стреляте? — замоли Хилариус с просълзени очи.
— Заключена е — съобщи полицаят, след като опита да отвори вратата.
— Разбийте я! — изкрещя Едипа. — Хитлер Хилариус ще плати разноските.
Няколко изнервени полицаи приближиха Хилариус с усмирителни ризи и палки, от които нямаше да имат нужда. Същевременно, в надпревара да заемат по-изгодна позиция, линейките на три конкурентни болници с яростно ръмжене прегазиха тревата на заден ход и докараха до такова изстъпление Хемга Блам, че риданията й започнаха да се примесват с ругатни по адрес на шофьорите. Навън, сред прожекторите и зяпачите, Едипа забеляза една кола на кинъретската радиостанция, а в нея — съпруга си Мучо, приведен над микрофона. Тя изтича покрай блестящите светкавици и пъхна глава в прозореца на радиоколата.
— Здрасти.
Мучо натисна за момент бутона за пауза, но само мълчаливо се усмихна. Странно. Как биха могли да чуят радиослушателите една усмивка? Едипа влезе при него, като внимаваше да не вдига шум. Мучо поднесе микрофона към нея и прошепна:
— В ефир си, просто говори съвсем спокойно. — После със сериозен радиокоментаторски глас попита: — Как се чувствате след този ужасен случай?
— Ужасно.
— Прекрасно! — отбеляза Мучо. След това я накара да разкаже накратко на радиослушателите какво е станало в кабинета на доктор Хилариус. — Благодаря ви, Една Мош — приключи той. — Благодаря ви за описанието на драматичната обсада на Психиатрична клиника „Хилариус“. С това нашето предаване от подвижна радиостанция номер две завърши. А сега ще ни чуете с програма от студиото, където ви очаква диджей „Заека“ Уорън. — И той изключи микрофона. Нещо не беше в ред.
— Каква Една Мош? — попита Едипа.
— Ще го чуят правилно — обясни Мучо. — При запис от радиокола винаги има изкривяване на звука, а и самата лента погажда най-различни номера.
— Къде ще го откарат?
— Сигурно в градската болница — отвърна Мучо. — За преглед. Чудно, какво ли ще открият?
— Израилтяни, които влизат през прозорците. Ако няма евреи, значи той е луд.
Дойдоха няколко полицаи и поговориха известно време с нея. Казаха й да остане в Кинърет за всеки случай, ако бъде заведено съдебно дело. Накрая тя се качи в наетата кола и последва Мучо до студиото. Беше негов ред да води нощното предаване от един до шест часа.
Мучо отиде на горния етаж да напише своя материал, а в коридора пред стаята с шумно тракащия телетип Едипа срещна програмния директор Сизър Фънч.
— Много ми е драго, че се върнахте — приветства я той. Явно не помнеше малкото й име.
— Сериозно! — учуди се Едипа. — Интересно защо ли!
— Откровено казано, откакто заминахте, Уендъл престана да бъде себе си — сподели Фънч.
— И в кого се е превърнал той, моля? — попита вбесена Едипа, защото Фънч наистина бе прав. — В Ринго Стар? — Фънч се сви уплашено. — В Чъби Чекър? — подгони го тя към фоайето. — Или в Райчъс Брадърс64? И защо, ако смея да запитам?
— Във всичките взети заедно, госпожо Маас — смутено отвърна Фънч.
— О, казвайте ми Една. Какво имате предвид?
— Тук, зад гърба му, хората го наричат Братята Ен — захленчи Фънч. — Той губи своята самоличност, Една, това е. От ден на ден Уендъл е все по-малко себе си и все повече някаква обобщена личност. Влиза например на оперативка и стаята изведнъж се оказва пълна с хора, разбирате ли? Той е едно подвижно множество.
— Само във въображението ви — заяви Едипа. — Пак сте пушили от ония цигари без надпис.
— Няма защо да ме иронизирате. Сама ще видите. Трябва да си помагаме взаимно. Кой друг освен нас е загрижен за него?
Тя седна на пейката пред Студио 1, където „Заека“ Уорън пускаше плочи. Скоро Мучо слезе със своя материал. Лицето му излъчваше безметежност, каквато Едипа никога по-рано не бе забелязвала. Обикновено той ходеше прегърбен и мигаше често-често, но сега нямаше и следа от това.
— Почакай малко — усмихна се той и тръгна по коридора.
Едипа започна внимателно да го разглежда отзад, с надеждата да види сияние, ореол.
До началото на неговото предаване имаше още време. Двамата отидоха с колата до малка пицария в центъра на града и впериха погледи един в друг през канелюрените златисти увеличителни стъкла на бирените халби.
64