Той сложи на масата помежду им прозрачно пластмасово шишенце. Едипа видя хапчетата вътре и тогава разбра.
— Това е ЛСД, нали? — попита тя. Мучо й отвърна с безмълвна усмивка. — Откъде ги взе? — Но вече се досещаше.
— От Хилариус. Той разшири експеримента и включи в него съпрузите.
— Слушай — опита да говори делово Едипа, — откога вземаш тези хапчета? — Той наистина не помнеше откога. — Но все пак има надежда да не си пристрастен още.
— Няма никакво пристрастяване, Ед — недоумяващо я погледна Мучо. — Това не е като да станеш наркоман. Гълташ го, защото ти е хубаво. Защото виждаш, помирисваш и вкусваш неща, които изобщо не можеш да предположиш, че съществуват. Защото светът е толкова голям, неизчерпаем. Безкраен, миличка. Превръщаш се в антена, която всяка вечер изпраща своето послание на милиони хора и техният живот става твой. — Сега той изглеждаше някак особено спокоен и благ. Едипа изпита желанието да го шамароса през устата. — А и песните, те не само казват нещо, те представляват самото това нещо, изразено в съвършен звук. Нещо ново! И сънищата ми вече са други.
— О, на мама светецът! — Вбесена, тя отметна коса няколко пъти. — Вече не те измъчват кошмари, а? Чудесно! Значи на малката ти приятелка, която и да е тя, наистина й е провървяло. На тази възраст децата имат нужда от повечко сън.
— Няма никаква приятелка, Ед. Чакай да ти кажа. Нали помниш, че всяка нощ сънувах онова отвратително тържище за стари коли? Тогава не смеех дори да го споделя с теб. Но сега мога. Този кошмар вече не ме преследва, не ме измъчва. Най-много ме ужасяваше онова рекламно табло там. Сънувам аз, че съм зает с обичайната ми работа, и изведнъж, без никакво предупреждение, се появява този огромен надпис! Нашето тържище бе филиал на Националното Управление на Любителите Автомобилисти. Съкратено: НУЛА. Едно поскърцващо ламаринено табло, което на фона на синьото небе непрекъснато повтаря: „Нула, нула, нула!“ Събуждах се с крясъци.
Едипа не бе забравила, разбира се. Сега вече нямаше да го навестяват привидения, поне докато разполага с хапчета. Тя все още не можеше напълно да осъзнае, че всъщност го бе видяла за последен път в деня, когато тръгна за Сан Нарцисо. Толкова много от предишния Мучо бе изчезнало и разпадът на личността му явно бе в напреднала фаза.
— О, слушай, Ед — прозвуча гласът му, — слушай!
Но тя не можа дори да познае мелодията.
Когато стана време за връщане в студиото, Мучо кимна към хапчетата:
— Можеш да ги вземеш.
Едипа поклати глава в отказ.
— В Сан Нарцисо ли отиваш? — попита Мучо.
— Да, тази вечер.
— А полицията?
— Ще избягам от тях.
По-късно тя не помнеше дали бяха разменили дори една дума повече. Пред сградата на радиостанцията се целунаха за сбогом, Едипа и множеството Мучовци. Отдалечавайки се, Мучо подсвиркваше някаква много сложна, дванайсеттонна мелодия. Известно време Едипа остана с опряно на волана чело. След малко осъзна, че не го е попитала за печата на Тристеро върху неговото писмо. Но вече бе твърде късно, за да има отговорът му някакво значение.
Глава 6
Когато се върна в „Палатите на Ехо“, тя завари Майлс, Дийн, Серж и Ленард, разположени с всичките си инструменти около и върху трамплина в края на басейна, невъзмутими и застинали, сякаш невидим за Едипа фотограф ги снимаше за обложка на грамофонна плоча.
— Какво става тук? — попита Едипа.
— Твоят Мецгър прееба нашия алт Серж — отвърна Майлс. — И сега момчето ще откачи от мъка.
— Той е прав, госпожо — потвърди Серж. — По този повод написах песен, аранжирана само за един глас, за моя глас. И тя е следната:
— Ти изглежда намекваш за нещо, а? — подхвърли му Едипа.
65
Хумберт Хумберт — разказвачът и главен герой на „Лолита“ (1955 г.) от Владимир Набоков. Името му става синоним на мъж на средна възраст привлечен от (и търсещ връзка с) едва съзряващо момиче.