Тогава й преразказаха в проза песента. Мецгър и гаджето на Серж избягали в Невада, за да сключат брак там. При последвалия обстоен разпит Серж призна, че пасажът от текста отнасящ се до осемгодишните момиченца все още бил плод на въображението му, но добави, че упорито обикалял детските площадки и в най-скоро време щял да ги зарадва с добра вест. Върху телевизора в нейната стая Мецгър й бе оставил бележка в смисъл, че не бива да се тревожи за наследството — той бил прехвърлил съизпълнителските си функции на свой колега от „Уорп, Уистфул, Кубичек и Макмингъс“ и кантората щяла да поддържа връзка с Едипа, а също и че всички процедури с нотариата били уредени. Нито дума, с която да напомни, че той и Едипа доскоро са били нещо повече от съизпълнители.
Което сигурно означава, че всъщност сме били само такива, разсъждаваше тя. Вероятно би се почувствала в по-голяма степен класически изиграна, ако мислите й не бяха заети със съвсем други неща. Веднага щом разопакова багажа, Едипа набра номера на Рандолф Дриблет, режисьора. След десетина иззвънявания прозвуча гласът на възрастна жена:
— Съжалявам, сега не можем да кажем нищо.
— С кого говоря? — попита Едипа.
— С майка му — последва въздишка. — Утре по обед ще направим изявление. Ще го прочете нашият адвокат. — И затвори.
Дявол да го вземе, недоумяваше Едипа, какво е станало с Дриблет? Реши да се обади по-късно. Намери в указателя номера на професор Емъри Борц и този пък късметът й проработи. На позвъняването й отговори гласът на съпругата му, Грейс, съпроводен от виковете на няколко деца.
— Той полива двора — обясни Грейс. — Което представлява една отлично замислена и организирана шега, продължаваща още от април. Седи на слънце, пие бира със студентите и замеря чайките с бутилки. По-добре ще е да поговорите с него, преди да е станало прекалено късно… Максина, защо не хвърлиш това по брат си? Той може да тича по-бързо от мен. Знаете ли, че Емъри подготви едно ново издание на Хуорфинджър? Ще излезе от печат на… — но датата бе заглушена от страхотен трясък, лудешки детски смях и пронизителни писъци. — Господи, Боже мой! Да сте виждали някога детеубийство? Заповядайте, защото такава възможност друг път няма да получите.
Едипа взе душ, облече пуловер и пола, нахлузи платнени обувки, пристегна коса отзад като в студентските години, гримира се, без да прекалява с аркансила. С някаква смътна боязън призна на себе си, че по-важен е отговорът на Тристеро, а не на Борц или Грейс.
Пътят минаваше покрай „Антикварни книги Запф“ и тя бе силно обезпокоена, когато на мястото, където допреди седмица стоеше книжарницата, сега видя само куп овъглени останки. Във въздуха все още висеше миризмата на изгоряла кожа. Едипа спря и влезе в съседния магазин за интендантски излишъци. Собственикът я осведоми, че този проклет глупак Запф бил запалил книжарницата си, за да получи застраховката.
— Само да имаше малко ветрец и моят магазин щеше да пламне — изръмжа достопочтеният съсед. — Както и да е, тоя търговски комплекс беше построен с проектна трайност пет години. Но къде ще ти чака Запф! Някакви си там книги!
Едипа изпита чувството, че само доброто му възпитание го възпираше да не се изплюе.
— Ако искате да продавате използвани вещи, първо трябва да разберете какво търсят хората — посъветва я той. — Напоследък много добре вървят пушките. Тая сутрин един човек купи от мен двеста винтовки за някаква организация. Можех да му продам и двеста ленти за ръкав със свастика, обаче като напук, бяха ми свършили.
— Интендантски излишъци от свастики? — учудено възкликна Едипа.
— Излишъци друг път! — намигна поверително той. — Абе, имам си едно цехче край Сан Диего. И десетина негра, нали разбирате? Та значи неграта шият тия „стари“ ленти. Представа нямате колко добре вървят сега ленти със свастика. Пуснах реклами в няколко списания, дето показват снимки на голи момичета, и миналата седмица се наложи да наема допълнително още двама черни, специално за да експедират стоката по пощата.
— Как се казвате?
— Уинтроп Тримейн — отвърна енергичният предприемач. — Или просто Уинър66. Та споразумях се с един от големите магазини за конфекция в Лос Анжелос и тая есен ще изпробваме там как ще вървят есесовските униформи. Действаме съвместно с кампанията „Деца, върнете се в училище“ около началото на учебната година и повечето комплекти ще ги правим в четиридесет и шести размер, като за юноши. Догодина смятаме да лансираме модифициран дамски вариант на униформата. Какво ще кажете, а?