— Ще ви уведомя, ако реша да кажа нещо — отвърна Едипа. — Ще ви имам предвид. — И тръгна, питайки се дали не трябваше да го наругае или да го фрасне с някой от десетината тежки и тъпи интендантски излишъци подръка. Свидетели нямаше. Защо не го направи?
Бъзла си ти, мислеше Едипа, щракайки предпазния колан. Това е Америка, ти живееш в нея и позволяваш да стават такива неща! Да се разпространяват! Подкара бясно по магистралата, сякаш бе излязла на лов за фолксвагени. Когато стигна до мястото, дето живееше Борц, крайречно селище от типа на Лагуни Фангозо, тя само трепереше и усещаше леко гадене.
Посрещна я пълничко момиченце, чието лице бе цялото изпоцапано с нещо синьо.
— Здравей — рече Едипа. — Ти навярно си Максина?
— Максина е в леглото. Тя хвърли една от татковите бирени бутилки по Чарлс, ама уцели прозореца и мама хубаво я нашляпа. Ако беше мое дете, щях да я удавя.
— За такъв вариант изобщо не бях помислила — заяви изникналата от полумрака на всекидневната Грейс Борц. — Влезте. — И започна да чисти с мокра кърпа лицето на момиченцето. — Как успяхте да се отървете от вашите?
— Аз нямам деца — отвърна Едипа и я последва към кухнята.
Грейс я погледна изненадано.
— Обикновено жените придобиват една такава, лесно разпознаваема, типична измъчена физиономия — отбеляза тя. — Мислех, че само децата могат да бъдат причина за това. Но изглежда не съм права.
Емъри Борц бе разположен полуизлегнат в хамака на двора, наобиколен от трима абсолвенти — двама младежи и едно момиче, всичките жестоко пияни — и невероятна купчина празни бирени бутилки. Едипа все пак откри една пълна и се настани с нея на тревата.
— Бих искала да науча нещо за Хуорфинджър като историческа личност, а не толкова като човек на словото — веднага подхвана тя.
— Историческата личност Шекспир — изръмжа през дългата си брада един от абсолвентите, отваряйки нова бутилка. — Историческата личност Маркс. Историческата личност Христос.
— Прав е — апатично сви рамене Борц. — Те са мъртви отдавна. Какво е останало?
— Думи.
— Изберете няколко думи и можем да говорим за тях — посъветва я Борц.
— Никое свято съзвездие, мисля аз, не може да спре Този, / Който вече е определил срещата си с Тристеро — процитира Едипа. — „Трагедията на куриера“, ІV–то действие, 8-ма картина.
Борц премигна насреща й.
— А как успяхте да проникнете в библиотеката на Ватикана? — попита той.
Едипа му показа джобното издание с въпросното двустишие. Борц присви очи към страницата и протегна ръка за още бира.
— Милостиви Боже! — обяви той. — Нарушили са авторското право, моето и на Хуорфинджър. Цензурирали са наопаки книгата! Осакатили са я! — Прелисти до началото, за да види кой е преиздал неговата редакция на Хуорфинджър. — Досрамяло го е да остави подпис. Проклет да бъде навеки! Трябва да пиша до издателството. „К. да Ебавадо и компания“. Кои са пък тези? От Ню Йорк. — Вдигна книгата и разлисти две-три страници срещу слънцето. — Офсет. — Завря нос близо до текста. — И печатни грешки! Пфу! Фалшификат! — Накрая хвърли книгата на тревата и я загледа с отвращение. — Как е могло това издателство да се вмъкне във Ватиканската библиотека?
— А какво има във Ватикана? — попита Едипа.
— „Трагедията на куриера“ в порнографски вариант. До шейсет и първа година изобщо нямах достъп до това издание, иначе щях да го упомена в бележките към моята стара редакция.
— Значи това, което гледах в „Цистерната“, не беше порнография?
— Постановката на Ранди Дриблет ли? Не. Според мен тя беше типичен представител на целомъдрената режисура. — Борц зарея тъжен поглед покрай Едипа, някъде в небето. — Той беше човек с необикновено висока нравственост. Всъщност Ранди почти не се чувстваше обвързан с текста, но винаги оставаше докрай верен на духа на пиесата, на окръжаващата я невидима атмосфера. Ако някой би могъл да ви създаде представа за историческата личност Хуорфинджър, както се изразихте, това можеше да бъде единствено Ранди. Не съм познавал друг човек, който да е бил толкова близо до автора, до микрокосмоса на тази драма, такъв, какъвто сигурно е окръжавал будния дух на Хуорфинджър.
— Но защо говорите в минало време? — попита Едипа с разтуптяно сърце, припомняйки си телефонния разговор със старата дама.
— Вие още ли не знаете? — Всички бяха вперили погледи в нея. Сред празните бутилки на тревата, без да хвърля сянка, припълзя смъртта.