— Преди два дни Ранди се удави в океана — прошепна най-после момичето. Очите му бяха зачервени. — В костюма на Дженаро. Ранди е покойник и ние затова сме тук, на помен.
— Тази сутрин опитах да се свържа с него — бе единственото, което можа да каже Едипа.
— Станало е веднага, след като били запалени декорите на Трагедията на куриера — поясни Борц.
Само месец по-рано следващият въпрос на Едипа сигурно щеше да бъде: защо? Но сега тя замълча, сякаш очакваше да получи просветление свише.
Те ме напускат, изоставят ме, помисли Едипа, изпитвайки усещането, че е развята завеса на много висок прозорец, която се надига и понася навън, над бездната. Те, мъжете в моя живот, ме изоставят един по един. Психоаналитикът ми полудя, преследван от израилтяните. Съпругът ми, под въздействието на ЛСД, пълзи опипом все по-навътре в безкрайните тъмни стаи на своята измислена захарна къщичка и безнадеждно се отдалечава от онова, което винаги съм приемала за любов. Единственият ми извънбрачен любовник избяга с някакво покварено петнайсетгодишно момиче. Най-добрият ми водач назад към времето и корените на Тристеро се самоуби. Къде съм аз?
— Не се разстройвайте — добави Борц, който я наблюдаваше.
Едипа издържа погледа му.
— Само по това ли бе направен неговият сценичен вариант? — посочи тя джобното издание.
— Не — намръщи се Борц. — По моето издание с твърди корици.
— Но тогава, когато вие сте гледали пиесата… — Безмълвните бутилки около тях отразяваха прекалено много слънчева светлина. — Как завърши четвъртото действие? Какви бяха репликите на Дриблет, тоест на Дженаро, когато всички са на брега на езерото, след чудото?
— На Турн и Таксис служеше той до днес / Но веч не кланя се на никой господар — издекламира Борц, — а на пронизалия го студен кинжал. / И безмълвен лежи витият златен рог…
— Правилно — съгласиха се абсолвентите. — Точно така.
— Това ли е всичко? А останалото? Другото двустишие?
— В текста, който лично аз използвах, последният стих от другия куплет отсъства — отвърна Борц. — Книгата във Ватиканската библиотека е само една безсрамна пародия. Завършекът Този, що на похотливите кроежи на Анджело прекослови е бил вмъкнат от печатаря на изданието-кварто, датиращо 1687 година. Уайтчапълската редакция е фалшификат. Следователно Ранди е постъпил възможно най-уместно: направо е пропуснал съмнителната част.
— Но когато аз гледах пиесата, Дриблет използваше ватиканските стихове — заяви Едипа. — Той произнесе думата „Тристеро“.
Лицето на Борц остана невъзмутимо.
— Това е било негово творческо виждане. Ранди беше едновременно режисьор и актьор, нали?
— А не е ли било просто някакво хрумване? — Тя направи кръгово движение с ръце. — Да вмъкне друго двустишие, без да каже на никого?
— Онова, което занимаваше мислите на Ранди и го тревожеше, обикновено трябваше по един или друг начин да излезе наяве, да бъде показано на сцената — припомни си третият абсолвент, широкоплещест младеж с очила с рогови рамки. — За да почувства духа на пиесата, а не непременно на отделните думи, той сигурно е прочел много варианти и така се е натъкнал на оная ваша книга с промененото двустишие.
— Значи изглежда нещо се е случило в личния му живот — стигна до заключението Едипа. — Вероятно онази вечер е настъпила някаква драстична промяна, която го е накарала да вмъкне въпросните стихове.
— Може би да, а може би не — отбеляза Борц. — Сигурно мислите, че човешкият разум е билярдна маса?
— Надявам се, че не е.
— Елате да ви покажа няколко мръсни рисунки — предложи й Борц, изтърколвайки се от хамака. Оставиха студентите да пият бира. — Микрофилм с незаконно заснетите илюстрации на онова ватиканско издание. Изнесен тайно през ’61 година. С Грейс бяхме там на специализация.
Влязоха в нещо средно между ателие и работен кабинет. Някъде далеч в къщата крещяха деца, бучеше прахосмукачка. Борц дръпна завесите, порови в една кутия, извади пълна шепа диапозитиви, включи диапроектора и го насочи към стената.
Илюстрациите представляваха гравюри върху дърво, изработени с характерната за аматьора груба прибързаност да бъде видян крайния продукт. Истинската порнография е творение на безкрайно търпеливи професионалисти.