— Художникът, а също и стихоплетецът, който е прередактирал и променил пиесата, са неизвестни — поясни Борц. — Тук Паскуале, нали го помните, един от отрицателните герои, фактически се оженва за своята майка и илюстрацията показва брачната им нощ. — Той смени диапозитива. — Придобихте най-обща представа, нали? Обърнете внимание колко често на заден план витае фигурата на Смъртта. Праведният гняв и нравоучителните изстъпления са атавизъм, средновековна работа. Никой пуританин не е изпадал чак в такава ярост. Освен, може би, скървхамитите. Д’Амико свята, че това издание е дело на скървхамитите.
— Кои са скървхамитите?
— По време на управлението на Чарлс І67, някой си Робърт Скървхам основал секта от най-чисти и най-ревностни пуритани. Основен постулат и фиксидея на тяхната доктрина било понятието за предопределеност. Те различавали два вида предопределение. Според скървхамитите нищо на този свят не било случайно и Сътворението представлявало някакъв огромен сложен механизъм. Но една част от него, скървхамитската, не се подчинила на волята на Бога, своя Създател и Първопричина. Останалите кривнали към някакъв противоположен принцип, нещо сляпо и безчувствено; жесток автоматизъм, водещ към вечно проклятие и смърт. Замисълът им бил да привлекат нови съмишленици в благочестивото, богоугодно и целеустремено братство на скървхамитите. След известно време обаче излязло така, че малцината спасили душите си скървхамити изпаднали в положението на обхванати от смътен болезнено-хипнотичен ужас хора, вторачени като омагьосани навън, към пищния, изрядно функциониращ, прокълнат от тях свят на обречените, и това се оказало фатално. Блестящата перспектива на унищожението ги примамвала един след друг, докато накрая в сектата не останал никой, дори и самият Робърт Скървхам, който я напуснал последен, като капитан на потъващ кораб.
— Какво общо е имал Ричард Хуорфинджър с тях? — попита Едипа. — Защо е трябвало да съчиняват порнографски вариант именно на неговата пиеса?
— За назидание. Те не обичали театъра. Смятали, че така ще могат с абсолютна сигурност да се избавят от пиесата, да я низвергнат в ада. Най-добрият начин да я осъдят на вечно проклятие според тях бил да променят и подменят истинския текст. Не забравяйте, че пуританите, също като литературните критици, били предани докрай на Словото.
— Но в стиха за Тристеро няма нищо неприлично.
— Стихът си е съвсем на място, нали? — почеса глава Борц. — „Святото съзвездие“ е символ на Божията воля. Но дори и тя не може да възпре или да предпази този, комуто за среща с Тристеро е ударил час, тоест който има среща с Тристеро. Мисълта ми е, че ако например вие говорите за прекословене на похотливите кроежи на Анджело, какво пък, съществуват много начини да се измъкнете от това положение. Да речем, ще напуснете страната. В края на краищата, Анджело е просто човек. Но Другото, жестокото Друго, което поддържа движението на извънскървхамитската вселена като часовников механизъм, това е нещо съвсем различно. Очевидно скървхамитите са решили, че Тристеро отлично ще символизира онова Друго.
Вече нищо не можеше да я накара да отлага. Отново обхваната от лекото шеметно усещане, че бавно кръжи над някаква бездна, Едипа постави въпроса, който бе дошла да зададе:
— Какво е Тристеро?
— Една от няколкото съвършено нови насоки за изследване, които възникнаха след като подготвих онова издание от ’57 година — отвърна Борц. — Оттогава насам открихме доста интересни материали от стари източници. Както ми казаха, редактираното от мен преработено и допълнено издание ще излезе от печат следващата година. А междувременно… — и приведен над пълна със стари книги остъклена витрина Борц извади едно томче, подвързано с тъмнокафява олющена телешка кожа — ето. Всичко, касаещо Хуорфинджър, държа под ключ тук, заради децата. Чарлс задава прекалено много въпроси, на които още съм твърде млад да отговоря.
Книгата бе озаглавена „Описание на необикновените пътешествия на доктор Диоклециан Блоб сред италианците, допълнено с назидателни разкази из истинската история на тази удивителна чуждоземна раса“.
— Подобно на Милтън, за мой късмет и Хуорфинджър е оставил бележник, в който е записвал цитати и други интересни неща от прочетеното — отбеляза Борц. — Ето откъде знаем за Пътешествията на Блоб.
— Нищо не мога да разгадая — прошепна Едипа, разглеждайки книгата, в която текстът (с типичните за средноанглийския език буквосъчетания и окончания на думите) бе отпечатан с готически шрифт.
67
Чарлс І (1600–1649) — крал на Англия, Шотландия и Ирландия (1625–1649). Противопоставянето му на парламента води до гражданска война (1642–1648), в която Чарлс І претърпява поражение и в 1649 г. бива обвинен в държавна измяна и обезглавен.