— Все пак опитайте — посъветва я Борц. — Аз трябва да изпратя децата. Мисля, че е някъде около Седма глава. — И изчезна, оставяйки Едипа пред своята съкровищница.
Оказа се, че й бе нужна Осма глава, описанието на срещата на автора с разбойниците на Тристеро. Диоклециан Блоб решил да прекоси една безлюдна планинска местност с пощенска кола на системата „Торе и Тасис“, според Едипа означаващо Турн и Таксис на италиански. Неочаквано, близо до бреговете на това, което Блоб наричаше „Езеро на Благочестието“, пътниците били нападнати от множество конници с черни плащове и под пристъпите на духащия откъм езерото леден вятър се завързала яростна, безмълвна битка. Разбойниците използвали сопи, аркебузи, мечове, кинжали и накрая копринени кърпички, за да доубият все още дишащите. Загинали всички, с изключение на Блоб и слугата му. Те още от самото начало застанали настрана от сражението, обявили високо, че са британски поданици, и дори от време на време „дръзвахме да пеем някои от нашите най-благочестиви църковни химни“. Спасението им — отчитайки стремежа на Тристеро да запази в тайна съществуването си — изненада Едипа.
— Дали пък Тристеро не е опитвал да открие филиал в Англия? — изказа предположението Борц няколко дни по-късно.
Едипа нямаше представа.
— Но защо са пощадили такъв нетърпим досадник като Диоклециан Блоб? — попита тя.
— Плямпало като него личи от пет километра — поясни Борц. — Дори на студа, дори ако мозъкът ти е размътен от ярост и жажда за кръв. Ако искам някаква информация да стигне до Англия, за да разчисти пътя ми и да подготви страната за установяването ми там, едва ли ще намеря по-подходящ от него. По онова време всяка промяна на установеното положение е била добре дошла за Тристеро. Ето например в Англия кралят е бил на път да загуби главата си. С други думи, лесна работа!
След като събрал чувалите с пощата, главатарят на разбойниците смъкнал Блоб от колата и се обърнал към него на безупречен английски: „Месер, вие станахте свидетел на гнева на Тристеро. Знайте, че ние не сме хора без милост. Съобщете на своя крал и на парламента за това, което извършихме тук. Кажете им, че ние побеждаваме. И никакви бури или битки, кръвожадни зверове или безлюдието на пустинята, нито пък дори безчестните узурпатори на онова, което по закон ни принадлежи, нищо не може да възпре нашите куриери.“ Разбойниците оставили двамата англичани и кесиите им непокътнати и изчезнали в сумрачните планини, сред плющенето на своите наметала, напомнящи черни пиратски платна.
Блоб започнал да разпитва за организацията Тристеро, но почти навсякъде се сблъсквал с мълчание. Все пак успял да събере някои откъслечни сведения. Същото направи и Едипа, през следващите дни. От невзрачните филателистки списания предоставени й от Чингис Коен, от някаква двусмислена обяснителна бележка към „Възходът на Нидерландската република“ от Мотли68, от датиращ отпреди осемдесет години памфлет за корените на съвременния анархизъм, от друг един експонат от витрината на Борц — томче проповеди с автор Августин Блоб, брат на Диоклециан Блоб — плюс първоначалните данни, получени от Борц, тя успя да състави следната картина на възникването на организацията:
Предвождани от протестантския принц Вилхелм Орански69, от девет години северните провинции на Нидерландия70 воюват за независимост от католическа Испания и от властта на императора на католическата Свещена Римска Империя. В края на декември 1577 година принц Орански, де факто господар на Нидерландия, триумфално влиза в Брюксел, поканен там от Комитета на Осемнайсетте — хунта на фанатизирани калвинисти, според които контролираните от привилегированите класи Генерални щати71 вече не представляват интересите на квалифицираните занаятчии и са загубили всякаква връзка с народа. Комитетът основава нещо като Брюкселска комуна, установява контрол върху дейността на полицията, диктува всички решения на Генералните щати и сваля много хора от ръководните им постове в Брюксел. След потърпевшите е Леонард І, барон на Таксис, член на тайния имперски съвет и барон на Бойзинген, наследствен Велик Магистър на пощите в Ниските земи72 и притежател на монопола на Турн и Таксис. Той бива сменен от Ян Хинкарт, владетел на Оайн, верен приближен на принц Орански. В този момент на сцената се появява основоположникът: Ернандо Хоакин де Тристеро и Калавера, човек умопобъркан или може би истински бунтовник, а според някои, просто изкусен мошеник. Тристеро твърди, че е братовчед на Ян Хинкарт от испанския клон на фамилията и по право господар на Оайн — законен наследник на всички притежания на Ян Хинкарт, включително и на неотдавна получения пост Велик Магистър.
68
Джон Лотръп Мотли (1814–1877) — американски историк и дипломат. Въпросната книга е издадена в 1856 г.
69
Вилхелм І Орански (1533–1584) — граф на Насау, водач на антииспанската нидерландска дворянска опозиция и нидерландското въстание срещу испанците, което поставя началото на 80-годишната война и довежда до формалната независимост на Обединените провинции през 1648 година. Убит от испански агент.
70
Тоест историческата Нидерландия — в средните векове област в Северозападна Европа, състояща се от 17 провинции и включваща сегашна Белгия и Холандия. Арена на Нидерландската революция.
71
Генерални щати — от 1463 г. висше съсловно-представително учреждение в историческа Нидерландия. В съвременна Холандия — националният парламент.