Ала една вечер пак отиде в „Простор“, неспокойна, самотна, скептично настроена. Там завари Майк Фалопян, обрасъл с двуседмична брада, натъкмен с маслиновозелена риза, омачкани камуфлажни панталони и куртка, без шапка. Заобиколен от млади жени, Майк пиеше коктейли с шампанско и гръмко разпяваше мръсни песни. Когато забеляза Едипа, той се усмихна широко и със знак я покани на своята маса.
— Изглеждаш много гот — подхвърли тя. — Сякаш с нещо много важно си зает. Сигурно обучаваш бунтовници някъде високо в планините. — Момичетата, вкопчени в достъпните за тях части от тялото на Фалопян, насочиха враждебни погледи към Едипа.
— Това е революционна тайна — с усмивка отметна ръце нагоре Майк и се измъкна от две компаньонки. — А сега изчезвайте! Всички! Искам да говоря с нея. — Когато момичетата изприпкаха някъде встрани, той обърна към Едипа взор, в който се долавяше съчувствие, раздразнение, а може би и нещо еротично. — Докъде стигна издирването?
Тя му описа накратко положението. Докато Едипа говореше, Фалопян мълчеше, а изражението му постепенно ставаше все по-непроницаемо. Това я разтревожи. За да го поразмърда малко, тя добави:
— Изненадана съм, че вашето дружество не използва също тази мрежа.
— Да не би да сме някоя нелегална организация? — общо взето спокойно отвърна той с въпрос. — Или отхвърлени от обществото?
— Изобщо нямах предвид това…
— По всяка вероятност още не сме влезли в контакт с тях — продължи Фалопян. — Или пък те не са предложили своите услуги. А също напълно възможно е да използваме С.М.Е.Т., но тайно. — После, заедно с обгърналата целия бар електронна музика: — Впрочем на всичко това може да бъде погледнато и от друг ъгъл. — Едипа предусети какво ще й каже той и неволно започна да поскърцва със зъби. Нервна привичка, която бе възприела през последните няколко дни. — Просто така, между другото, да ти е идвало наум, че някой май те заблуждава, насочва те по лъжлива следа, а? Че всичко това е номер, вероятно нагласен от Инвърарити преди неговата смърт?
Беше го допускала. Но подобно на мисълта, че един ден ще трябва да умре, Едипа упорито отказваше да погледне на този вариант трезво или да го приема за нещо друго, освен случайност.
— Не — отвърна тя. — Това е абсурдно.
Фалопян я наблюдаваше с поглед, в който се четеше благоразположение и симпатия.
— Трябва наистина да обмислиш всичко — тихо каза той. — Първо отбележи неоспоримите факти, като например този, че си достатъчно интелигентна. Но запиши също и нещата, които са просто вероятности, предположения. И тогава виж какво се получава. Поне това направи.
— Продължавай — хладно настави тя. — Поне това. А после? Какво друго?
Усмивка озари лицето на Майк Фалопян. Той навярно опитваше да спаси онова, което беззвучно се рушеше и чиято мрежа от невидими пукнатини бавно се разпростираше помежду им.
— Не се нервирай, моля те.
— Да проверя отново източниците на информация, а? — с пресилено любезна настойчивост продължи Едипа. — Това ли искаш? — Фалопян замълча. Тя стана и се запита не е ли разчорлена, няма ли вид на изоставена истеричка, не прилича ли разговорът им отстрани на скандал. — Майк, знаех, че и ти ще бъдеш по-различен отпреди, защото в последно време всички променят своето отношение към мен. Обаче никой не бе стигал дотам, че да ме намрази.
— Аз да те мразя! — с усмивка поклати глава Майк.
— Ако имаш нужда от фашистки ленти за ръкав или от още оръжие, потърси при Уинтроп Тримейн, до магистралата. Магазин „Свастика“. Кажи, че аз те пращам.
— Благодаря, вече ходихме при него.
Тя тръгна и го остави да седи, нагласен в своя псевдокубински костюм, загледан в пода, очакващ завръщането на компаньонките му.
А нейните източници на информация? Едипа наистина избягваше да си задава този въпрос. Един ден доста развълнуван й позвъни Чингис Коен и я помоли да го посети, за да види нещо, което току-що бил получил по пощата, официалната поща. Оказа се, че това е стара американска марка, на която бяха изобразени пощенският рог със сурдинката, обърнатият по гръб язовец и надписът: Съюз на Мълчаливите Емисари на Тристеро.