— Ето значи какво се крие зад тези инициали — въздъхна Едипа. — Откъде я намерихте?
— Прати ми я един приятел от Сан Франциско — отвърна Коен, прелиствайки опърпан филателен каталог. Както обикновено Едипа не го попита за името и адреса. — Странно. Той ми каза, че не е могъл да открие марката в каталога. А тук я има. Вижте в притурката.
В самото начало на каталога бе залепено едно листче. Марката, обозначена с номер 163L1, беше възпроизведена под названието „Тристеро — Бърза поща, Сан Франциско, Калифорния“ и бе отбелязано, че мястото й би трябвало да бъде в раздела „Местни емисии“ между номер 139 (Пощенска станция на Трето Авеню, Ню Йорк) и номер 140 (Федерална поща, също от Ню Йорк). Връхлетяна от някакво интуитивно прозрение, Едипа веднага прелисти назад до форзаца и там видя етикета на „Антикварни книги Запф“.
— Естествено — заоправдава се Коен. — Веднъж, когато вие бяхте на север, ние двамата с господин Мецгър уговорихме среща в книжарницата на Запф. Това е специализиран каталог за американски марки на фирмата „Скот“, който аз общо взето не ползвам и не следя, защото съм специализиран в европейските и колониалните. Но ми стана толкова любопитно, че…
— Естествено — прие Едипа. Всеки можеше да е залепил притурката.
Тя се върна с колата в Сан Нарцисо да прегледа още веднъж списъка с авоарите на Инвърарити. Както и предполагаше, целият търговски комплекс (включващ „Антикварни книги Запф“ и магазин „Свастика“) бе собственост на Пиърс Инвърарити. Дори не само той, но и театър „Цистерната“.
Е, добре, помисли Едипа и, с усещането за празнота в стомаха, напрегнато закрачи из стаята, очаквайки скоро да настъпи нещо ужасно. Добре! Това е неизбежно, нали? Всеки път, който води към Тристеро, може да бъде проследен обратно до наследството на Инвърарити. Дори Емъри Борц с неговия екземпляр от „Пътешествията“ на Блоб (купен също от книжарницата на Запф, в нея нямаше и капка съмнение, че такъв ще бъде отговорът му, ако го попита) сега преподава в колежа „Сан Нарцисо“, на който покойният бе завещал значителна сума.
А какво означава това? Че Борц, заедно с Мецгър, Коен, Дриблет, Котекс, татуираният моряк от Сан Франциско и пощальоните на С.М.Е.Т., които бе видяла — всички те са протежета на Пиърс Инвърарити. Купени от него? Или верни приятели, които вършат това безвъзмездно, за развлечение, изпитват удоволствие от участието си в някакъв грандиозен трик, нагласен от него само за да я обърка или тероризира, или за нейното духовно усъвършенстване?
Промени името си на Майлс, Дийн, Серж и/или Ленард, миличка, посъветва тя своето отражение в огледалото на следобедния полумрак. Те и без това ще го нарекат параноя. Те! Изглежда, без помощта на ЛСД или други индолови алкалоиди наистина си попаднала на неподозирано богат и наситен сън, на организация, посредством която хикс на брой американци предано кореспондират помежду си, докато същевременно предоставят на официалната държавна пощенска мрежа своите лъжи, шаблонни известия и скучни саморазобличения в духовна нищета, вероятно дори на една истинска алтернатива на безизходицата и апатичното отчуждение от живота, измъчващи всички твои познати сънародници, а също и теб самата, скъпа. А може би халюцинираш. Или срещу теб е организиран разточително заплетен и сложен заговор, включващ действия, като например фалшифициране на пощенски марки и стари книги, непрекъснато наблюдение на всяко твое движение, разпръскването из целия Сан Франциско на рисунки на пощенски рог, подкуп на библиотечни служители, наемане на професионални актьори и какво ли не още, известно единствено на Пиърс Инвърарити. И всичко това финансирано от наследството по начин, много прикрит или необикновено сложен за твоя съвършено чужд на юридическата практика мозък (нищо че играеш ролята на съизпълнителка), толкова объркан, че несъмнено е нещо повече от обикновена шега. Или целият този заговор е плод на фантазията ти и следователно откачаш Едипа, време ти е за лудницата.
Сега вече, най-после признала съществуването им, Едипа можеше да каже: това са алтернативите. Четири симетрични предположения. Нито едно от тях не я привличаше, но Едипа търсеше известно облекчение в надеждата, че само е душевно болна и просто това е всичко. Същата нощ тя бодърства с часове, тъй вцепенена, че дори не помисли за алкохол. Приучваше се да диша във вакуум. Защото, ей Богу, наистина бе попаднала във вакуум. Нямаше кой да й помогне. Нито един човек на този свят. Всеки беше или наркоман, или побъркан, вероятен неприятел или покойник.