Започнаха да я измъчват стари пломби. По цели нощи гледаше втренчено в тавана, оцветен от розовото сияние на небето. Други нощи спеше като упоена по осемнайсет часа, пробуждаше се изтощена и с усилия успяваше да стане на крака. По време на разговорите с новия адвокат по наследството, енергичен приказлив възрастен човек, вниманието й за броени секунди отскачаше в хиляди противоположни посоки и в повечето случаи, вместо да каже нещо, тя хихикаше нервно. През неопределени периоди от време я връхлитаха на вълни пристъпи на гадене с продължителност от пет до десет минути, измъчваха я жестоко и отминаваха, сякаш нищо не е било. А също и главоболие, кошмари, менструални болки. Веднъж отскочи с колата до Лос Анжелос, избра наслуки от телефонния указател номера и адреса на една гинеколожка, посети я и сподели предположението си, че е бременна. Уговориха ден и час за преглед. Едипа се представи за Грейс Борц и не отиде на уречената консултация.
Толкова сдържан допреди време, сега Чингис Коен като че ли през ден изнамираше нови неща: индекс в един стар каталог „Цумщайн“; смътен спомен на негов приятел (член на Кралското филателно дружество) за пощенски рог със сурдинка, зърнат в каталога на състоялата се през 1923 година в Дрезден разпродажба; машинописен текст, изпратен му от друг приятел от Ню Йорк. По всяка вероятност това бе преводът на една статия от книжката за 1865 година от знаменитата поредица „Библиотека на марколюбителя“, издавана от Жан-Батист Моан76. Статията, напомняща донякъде по стил историческите драми от колекцията на Борц, описваше страшния разкол сред редовете на Тристеро по време на Френската революция. Според неотдавна открития и дешифриран дневник на граф Раул Антоан дьо Вузие, маркиз на Турн и Таксис, част от членовете на Тристеро изобщо не се примирили с разпадането на Свещената Римска империя и смятали, че революцията е само някакво временно умопомрачение. Чувствайки се задължени да помогнат на своите събратя-аристократи от Турн и Таксис да превъзмогнат кризата, те решили да изяснят дали фамилията е заинтересована от евентуална парична субсидия. Тази тяхна постъпка внесла ужасно разцепление в Тристеро. На проведената по-късно конференция в Милано споровете бушували цяла седмица, били създадени доживотни вражди и разделяни фамилии, била пролята и кръв. В края на краищата предложената резолюция за финансово подпомагане на Турн и Таксис не била утвърдена. Приемайки това като окончателна присъда над самите тях, консервативно настроените членове скъсали с Тристеро. „По този начин — превзето завършваше статията — организацията навлязла в полусянката на историческото затъмнение. От битката при Аустерлиц77 до революционните сътресения през 1848 година, Тристеро влачела жалко, общо взето инертно съществувание, почти напълно лишена от патронажа на аристокрацията и деградирала дотам, че пренасяла кореспонденцията на анархисти или получавала само периферни ангажименти — в Германия във връзка със злополучното Франкфуртско Национално Събрание78, на барикадите в Будапеща79, може би дори сред часовникарите от Юра80, които подготвяла за идването на М. Бакунин81. Мнозинството от членовете на организацията обаче избягали през 1849 — 1850 година в Америка, където понастоящем несъмнено предоставят своите услуги на онези, които искат да угасят пламъка на революцията.“
Само дори седмица по-рано Едипа навярно би била доста развълнувана и напрегната, но сега почти с безразличие показа статията на Емъри Борц.
— Всички членове на Тристеро, които бягат от репресиите през 1849 година, пристигат в Америка изпълнени с големи надежди — смяташе Борц. — Какво заварват тук обаче? — Това всъщност не беше въпрос, а част от неговата игра. — Неприятности. През 1845 година американското правителство осъществило голяма пощенска реформа, като намалило тарифите и разстроило дейността на всички частни пощенски организации. А вече през 70-те и 80-те години всяка куриерска служба, която опитвала да конкурира правителствената, бивала незабавно смазвана. За имигриралите членове на Тристеро 1845–50 година не било подходящо време за възобновяване на дейността, която извършвали в Европа. И те просто остават законспирирани — продължи Борц. — В Америка пристигат други имигранти, които търсят избавление от тиранията, искат да бъдат приети от тукашната култура, да бъдат асимилирани тук, в този конгломерат. Избухва Гражданската война и повечето от тях като либерали постъпват в армията, да воюват за запазването на Съединените щати. Но не и хората на Тристеро. Те само преминават от една опозиция в друга. През 1861 година вече са успешно внедрени, укрепнали и не могат да бъдат унищожени. Докато служителите на „Пони Експрес“ трябва да преодоляват пустини и планини, да се бият с диваци и гърмящи змии, Тристеро организира за своите хора ускорени курсове за изучаване на диалектите сиу и атабаска. Маскирани като индианци, техните куриери препускат на запад. И неизменно достигат до Западния бряг здрави и читави, без нито една драскотина по тях. Особено много наблягат на секретността, на доброто прикритие и камуфлирането на опозицията като преданост.
76
77
Битката при Аустерлиц — решаващата битка в Първата австрийска кампания от 1805 г. против третата антинаполеоновска коалиция, създадена от европейските държави. Сражението влиза в историята като „битката на тримата императори“, тъй като против император Наполеон Бонапарт в тази битка се сражават армиите на още двама императори — австрийския Франц II и руския Александър I. Битката завършва с победа на Наполеон.
78
През 1848–1849 г. във Франкфурт на Майн заседава общогерманското Национално събрание, обявено за първия общогермански демократично избран парламент, който в края на март 1849 г. приема новата конституция на Германия. След седмица пруският крал Фридрих Вилхелм IV отхвърля предложената му от Националното събрание императорска корона. Така германското обединение и конституция биват провалени.
81
Михаил Александрович Бакунин (1814–1876) — руски революционер, теоретик на анархизма, един от идеолозите на народничеството. Основоположник на анархосиндикализма. Създава в Женева (1868) Алианс на социалистическата демокрация.