Колко души споделяха тайната, а също и изгнанието на Тристеро? Как ли би реагирал съдията по легализирането на завещанието, ако тя предложи известна част от наследството да бъде разпределена, да речем, като първоначална вноска между всички тях, между всички тези безименни хора? О, сигурно ще побеснее. За микросекунда ще скочи срещу нея, ще анулира пълномощията й по завещанието, а после всички ще я нарекат каква ли не, ще разгласят из цяла Калифорния, че Едипа пропагандира преразпределение на благата и е лява либералка, ще пробутат като администратор на наследството стареца от кантората „Уорп, Уистфул, Кубичек и Макмингъс“, и край на шифрите, съзвездията и наследниците-призраци, нали, скъпа? Кой знае? Може би все някога ще бъде принудена да се присъедини към Тристеро, ако организацията наистина съществува — неопределена, равнодушна, очакваща. Преди всичко очакваща, ако не нови възможности за подмяна на онези, които са подготвили земята да приеме безропотно и без вик в своята нежна плът всеки Сан Нарцисо, то поне в очакване стройната симетрия на човешкия избор да бъде нарушена и пратена по дяволите. Едипа знаеше всичко за изключените средни величини85, това беше кофти работа и трябваше да бъде избягвано. А как се е получило тук, където винаги е имало отлични възможности за многообразие? Защото сега тя сякаш пристъпваше сред матриците на голям компютър, нули и единици се преплитаха над нея, висящи като балансирани мобили86 отдясно, отляво, отпред и отзад, множество, вероятно безкрайни. Отвъд виещите се като йероглифи улици ще бъде спотаен някакъв трансцендентален смисъл или само земята. Песните на Майлс, Дийн, Серж и Ленард съдържат частица от непостижимата красота на истината, както смята сега Мучо, или само своите децибели. Това че продавачът на свастики Тримейн бе оцелял от унищожението, или е несправедливост, или може да бъде отдадено на безветрието. Костите на войниците лежат на дъното на езерото Инвърарити, поради причина засягаща целия свят, или са предназначени за любителите на леководолазния спорт и за пушачите на цигари с филтър. Единици и нули. Такова е подреждането на двойките. В старческия дом „Вечерно убежище“ е постигнато споразумение с Ангела на Смъртта, при известно зачитане на личното достойнство, или само между смъртта и ежедневните мъчителни приготовления за нея. Друг смисъл, скрит зад общоприетия, или просто никакъв смисъл. Едипа, кръжаща в екстатичната орбита на една несъмнена параноя, или реалността Тристеро. Защото зад наследството Америка е скрита неизвестно каква организация Тристеро, или налице е само Америка — и ако няма нищо друго освен Америка, тогава изглежда единственият възможен за Едипа начин да се съхрани, като при това успее да запази връзката със своята страна, е под формата на несвойствен, непрекъснат, симулиран пълен цикъл на някаква параноя.
На другия ден, добила смелостта на човек, който няма какво да губи, тя позвъни на К. Морис Шрифт и го попита за неговия тайнствен клиент.
— Той реши лично да присъства на търга. Сигурно ще го видите там. — Това бе всичко, което пожела да й каже Шрифт.
Сигурно.
Търгът бе определен за неделя следобед в най-старата сграда на Сан Нарцисо, датираща отпреди Втората световна война. Едипа влезе пет минути по-рано в застланото с излъскан паркет от секвоя, пропито с миризма на восък и хартия студено фоайе и завари там ужасно смутения Чингис Коен.
— Само да не помислите, че тук има някакъв конфликт на интереси — провлечено и напълно сериозно започна той. — Обаче в каталога видях едни прекрасни мозамбикски триъгълни, на които просто не можах да устоя. Ще позволите ли да ви запитам, госпожо Маас, дали сте дошли да наддавате?
— Не — отвърна Едипа. — Просто така от любопитство, колкото да се намирам на работа.
— Имаме късмет. Днес ще обявява Лорън Пасърайн, най-добрият аукционист на Западния бряг.
— Какво ще прави?
— Така се казва. Аукционистът „обявява“ продажбата — поясни Коен.
— Копчелъкът ви е отворен — прошепна Едипа.
Тя още не знаеше какво ще направи, когато купувачът се разкрие. В главата й само пробягна смътното намерение да предизвика достатъчно шумен скандал, а следователно и намесата на полицията, и така да разбере кой всъщност е този човек. Стъпила върху едно слънчево петно сред плуващите нагоре-надолу във въздуха микроскопични прашинки, тя опитваше да попие малко топлина и гадаеше дали ще издържи на изпитанието.
85
Exclusi tertii principum (
86
Мобил — скулптура, съставена от множество висящи и свободно движещи се във всички посоки части.