— Време е да започнат — въздъхна Чингис Коен и предложи ръка на Едипа.
Мъжете в тръжната зала бяха с черни вълнени костюми и бледи, жестоки лица. Когато Едипа влизаше, те я проследиха с поглед и навярно всеки от тях полагаше сериозни усилия да прикрие своите мисли. На подиума като кукловод се суетеше Лорън Пасърайн, с блестящи очи и привична, неумолима усмивка. Наблюдаваше я втренчено и усмивката му сякаш казваше: „Изненадан съм, че вие наистина дойдохте.“ Едипа седеше сама в дъното на залата, гледаше тиловете на мъжете и се напрягаше да отгатне кой от тях е нейната мишена, нейният враг, евентуално нейното доказателство. Един служител затвори тежката врата, водеща към прозорците във фоайето и слънцето. Бравата щракна, заключи се и звукът отекна за момент. Пасърайн разпери ръце като жрец на някоя отдалечена древна цивилизация, а може би като падащ от небето ангел. Аукционистът прочисти гърло. Едипа се облегна назад и зачака обявяването на лот №49.