— Чудесна е — похвали го Едипа. — Но защо пееш с английски акцент, като не си англичанин?
— Свиря в една група — обясни Майлс. — „Параноиците“. Наскоро се събрахме. Менажерът ни смята, че трябва да пеем така. Гледаме много английски филми. Заради акцента.
— Мъжът ми е диджей — Едипа опитваше да прави впечатление на услужлива. — Радиостанцията е само хилядаватова, но ако имате демолента с ваши записи, мога да му я дам и той ще я пусне.
Майлс притвори вратата зад тях и очите му заиграха.
— И каква ще ми е далаверата? — запита той, пристъпвайки към нея. — Сигурно точно това, което и предполагам. Да знаеш, много податлив съм на корупция.
Тя грабна най-близкото оръжие, което се оказа стайната антена на телевизора.
— О! — въздъхна Майлс и спря. — Значи ти също ме мразиш? — И очите му проблеснаха през бретона.
— А ти наистина си параноик — отбеляза Едипа.
— Имам прекрасно младо тяло. Мислех, че вие, по-възрастните мацки, си падате по тия работи — смотолеви Майлс и, след като я изръси петдесет цента за носенето на чантите, излезе.
Същата вечер пристигна адвокатът Мецгър. Толкова красив, че първата мисъл на Едипа бе: „Те, онези там, са ме взели на подбив.“ Сигурно беше актьор. Изправен пред вратата, на фона на правоъгълния басейн, който блещукаше безмълвно в мекото дифузно сияние от нощното небе, той произнесе: „Госпожа Маас?“ като упрек. Огромните му искрящи очи с екстравагантно дълги мигли се усмихваха дяволито. Едипа огледа около него за рефлектори, кабели, микрофони и камери, но Мецгър бе сам, с една изящна бутилка френско „божоле“, която, според твърденията му, бил прекарал миналата година контрабандно в Калифорния, този безгрижен нарушител на митническите разпоредби.
— Слушайте, след като ви търсих цял ден по мотелите, все пак мога да вляза за малко, нали? — измърмори той.
Едипа не бе запланувала нищо по-специално за вечерта и просто смяташе да гледа по телевизията сериала „Златна мина“22. Беше с плътно прилепнали джинси, рунтав пуловер и разпусната коса. Съзнаваше, че изглежда доста добре.
— Влезте — покани го тя. — Но има само една чаша.
— Аз мога да пия от бутилката — осведоми я галантният Мецгър. После влезе и, както беше по костюм, седна на пода. Отвори бутилката наля в нейната чаша и се разприказва. Скоро стана ясно, че Едипа не е била далеч от истината, като го е сметнала за актьор. Преди двайсетина години Мецгър бил дете-кинозвезда, играел под името Малкия Игор. — Майка ми полагаше всевъзможни и невъзможни усилия да направи от мен едно добре възпитано според еврейските традиции момче — добави печално той. — Искаше да ме изцеди до последна капка кръв, като парче говеждо на мивката. Понякога се чудя — и приглади косата на тила — дали не е успяла. Това ме хвърля в ужас. Нали знаете в какво превръщат своите момчета такива майки?
— Вие определено не приличате на… — започна Едипа, но почти мигновено я обзе колебание.
— Външността не означава нищо вече — поясни той, оголвайки в усмивка два реда големи криви зъби. — Обитавам настоящия си външен вид, обаче изобщо не съм убеден. Тази вероятност не ми дава мира.
— Често ли сваляте жените по този начин, Малки Игоре? — полюбопитства Едипа, която бе разбрала, че това са само приказки.
— Знаете ли, че Инвърарити ми е споменавал вашето име само веднъж? — подхвърли Мецгър.
— Близки ли бяхте?
— Не. Аз му заверих завещанието. Не искате ли да узнаете какво каза той за вас?
— Не — отвърна Едипа и включи телевизора.
На екрана цъфна образът на дете от неопределен пол, непохватно присвило голи крака. Дългите му до раменете къдрици се преплитаха с козината на един санбернар, чийто език пред погледа на Едипа започна ожесточено да ближе пухкавите бузи на детето, което трогателно сбърчи нос и изпуфтя: „О, стига вече, Мъри. Целия ме олигави.“