— Това съм аз, това съм аз! — извика Мецгър, загледан в телевизора. — Господи, Боже мой!
— Кой по-точно? — попита Едипа.
— Филмът се казваше… — щракна с пръсти Мецгър, — … „Недостойният“.
— Вероятно описва взаимоотношенията между вас и майка ви?
— Не. Става дума за това момче и баща му, който бил разжалван и изгонен от британската армия за малодушие, обаче той всъщност бил отишъл войник вместо един свой приятел, нали разбирате? За да изкупи своята вина, той заедно с момчето следва стария си полк чак до Галиполи, където построява една миниатюрна подводница. Всяка седмица те се промъкват през Дарданелите в Мраморно море и там торпилират турските търговски кораби, бащата, синът и санбернарът. Кучето стои на перископа, наблюдава и ако забележи кораб, лае.
— Будалкате ме нещо. — Едипа наливаше вино в своята чаша.
— Слушайте, слушайте, сега ще пея.
И наистина, на псевдододеканезки фон — явно комбинирани снимки, с морски бряг по залез-слънце, — бяха застанали детето, кучето и някакъв Бог знае откъде изникнал весел стар гръцки рибар с бузуки, и момчето запя:
Последва музикална интермедия, през която в кадър остана рибарят с бузукито, а по-нататък малкият Мецгър отново запя високо, докато в същото време, въпреки протестите на Едипа, неговият възрастен двойник му пригласяше.
Или е нагласил предварително цялата тази работа, или е подкупил програмния директор на местния телевизионен център да пусне филма, внезапно помисли Едипа. Всичко това е част от някакъв заговор, добре изпипан заговор за прелъстяване. О, Мецгър!
— Обаче вие не пригласяте — отбеляза той.
— Не знам песента — с усмивка отвърна Едипа.
Филмът бе прекъснат от шумна реклама за „Лагуни Фангозо“23, нов жилищен комплекс, западно от Сан Нарцисо.
— Едно от капиталовложенията на Инвърарити — поясни Мецгър.
Чрез система от канали комплексът щял да бъде свързан с частни пристани за моторници и с концертна зала, плаваща в средата на изкуствено езеро, на чието дъно ще лежат доставени от Бахамските острови реставрирани галеони, внесени от Канарските острови фрагменти от колони и фризове от Атлантида, истински човешки скелети от Италия, гигантски раковини от Индонезия — всичко това за забавление на любителите на леководолазния спорт.
На екрана показаха карта на проекта. Едипа остро пое дъх, а Мецгър извърна очи към нея с надеждата, че причината е той самият. Но картата само й бе припомнила за изгледа от хълма по обед. Отново бе излязло наяве някакво сходство, някакво обещание за йерофания24: печатни платки, спокойно виещи се улици, водни канали за частно ползване, Книга на мъртвите25…
„Недостойният“ продължи и я завари неподготвена. Във водата около кея се виждаше само готовата за отплаване подводница, наречена „Джъстийн“, на името на починалата майка. Изпращаше я немноголюдна група, сред които старият рибар и дъщеря му, дългокрака къдрокоса нимфета (при евентуален хепиенд, тя щеше да бъде за Мецгър), добре сложена медицинска сестра, мисионерка от Англия, която щеше да бъде за бащата на Игор, и дори една кучка-овчарка, умилено вторачена в санбернара Мъри.
— А, да, сега ще загазим в проливите — бодро извести Мецгър. — Положението и без това е предостатъчно кофти, заради минните полета около нос Кефез26, ами отгоре на всичко швабите съвсем наскоро са опънали гигантска мрежа от стоманено въже, дебело три пръста.
Едипа отново напълни своята чаша. Сега двамата лежаха, леко допрели хълбоци, вперили очи в екрана. Оттам долетя страховита експлозия.
— Мини! — извика Мецгър, прикри глава и се изтърколи далеч от нея.
„Татко — изциври Мецгърчето от телевизора, — страх ме е.“
В миниатюрната подводница цареше пълен хаос, кучето тичаше насам-натам, ръсеше лиги и те се смесваха с шуртящата вода от пробойната в носовата част, която бащата запушваше с ризата си.
24
йерофания — проявление на святото, проникване на святото (или „свръхестественото“) в нашия свят. От старогръцки „ϊερός“ (hieros — свещен, свят) и „φαίνειν“ (phainein — разкривам, изяснявам, изкарвам наяве, хвърлям светлина).
25
Книга на мъртвите или