Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи
РАДИОБИТИЕ
Мат вдигна очи от пулта и застина от изненада.
— Здравей, Ливи.
Гальовното име, с което я нарече както някога, я накара да се вкамени.
— Искам да поговорим за това, което става помежду ни.
— Помежду ни? Да не съм пропуснал нещо? — усмихна се той и кафявите му очи грейнаха. — Не, определено щях да знам, ако има нещо между нас.
Тя изопна тяло.
— Очаквам да престанеш да ми се подиграваш в ефир. Освен това очаквам, че владееш аудиторията си. Не ми е приятно да ставам за посмешище дори в радиошоу с безплатен телефон за връзка.
— Щеше да си далеч по-непривлекателна мишена, ако не се приемаше толкова на сериозно. Това е само радио, Оливия, не мозъчна хирургия. И както и да се самонавиваш, всичко опира единствено до забавление и рейтинг.
— Това не оправдава поведението ти.
— За предаването ми ли говориш или за представата ти за моя сексуален живот? Доколкото си спомням, някога ти се нравеха и двете.
Напомнянето имаше въздействието на шамар.
— Просто не мога да повярвам, че все още живееш в Нийделенд. Не е ли време да пораснеш?
Той се хвана за сърцето, тонът му остана подигравателен, но в тъмните му очи се долавяше нещо, което не можеше да се разчете.
— Ох, Оливия! Нарани ме.
— Съмнявам се. Макар че бих искала.
Тя се обърна и напусна студиото… Вече се мъчеше да измисли оръжие, достатъчно мощно, за да разбие на пух и прах егото на Мат Рансъм.
БЛАГОДАРНОСТИ
Искам да благодаря на Джени Гризъл, Карън Кендал и Карън Уайт, които ми помогнаха да запазя разсъдъка си и без които отдавна щях да съм се предала. Същото се отнася за Сандра Чейстин, Деб Смит и другите ни съмишленици, чиито идеи спомогнаха за раждането на тази книга.
Благодаря също на Джеф Мадсън, който знае повече за храната и виното, отколкото аз някога ще науча. И на водещия на радио токшоу Йън Пънет за това, че ми позволи да наблюдавам работата му и ми обясни кое би могло и кое не би могло да се случи. Думите „не и в този живот“ и досега ме карат да се усмихвам.
Вина за евентуални грешки относно храната, виното или ра-диоиндустрията нося единствено аз.
Както винаги, трябва да благодаря на сестра ми, Чери Мадсън, на която дължа впечатлението, че съм внимавала в часовете по английски в осми клас. Също искам да благодаря на редактора си, Уенди Макърди, и на помощничката й Ан Бохнър за чудесния начин, по който се справиха с моя ръкопис.
Благодарностите няма да са пълни без специалната ми признателност към моя агент Пам Стриклъп, която сбъдна тази моя писателска мечта.
Понякога се чудя дали жените и мъжете наистина са двете страни на една монета. Може би трябва да живеят в съседство и само от време на време да си ходят на гости.
1
Денят на Оливия Мур започна с един неверен съпруг и оттам нататък вървеше все по на зле.
Този път неверният съпруг не беше нейният. Естествено той не принадлежеше и на жената с нежния гласец на другия край на линията — факт, който Оливия като водеща на „Лив на живо“ по радио Ти Ел Кей се чувстваше задължена да отбележи.
— Човекът си има съпруга, Кларис.
— Да, но…
— Без „но-та“. Нека да обобщим фактите.
Оливия преброи аргументите на пръстите на едната си ръка — нещо, което слушателите й не можеха да видят.
— Никога не си била в дома му и не можеш да го търсиш по телефона вкъщи. Не излизате заедно на обществени места. Никога не е свободен по празниците. Срещите ви винаги са по хотелски стаи.
От другия край на линията се чу подсмърчане.
— Какво ти говори всичко това, Кларис?
Ново подсмърчане.
— Този мъж не е свободен, Кларис, защото е женен. — Тонът на Оливия стана сух. — И освен ако през последната година не си живяла на пустинен остров, знаеш, че аз самата имам известен личен опит в тази област.
Кларис спря да подсмърча за момент и се засмя.
— Най-важното е, че той е женен, ти си нещастна, а съпругатаму вероятно не пасе трева. — Господ й беше свидетел, че тя също не пасеше трева, когато накрая престана да се преструва, че милият, сигурен и надежден Джеймс просто работи до късно.
— Женените мъже не участват в играта. Те са като онези риби — „морски дявол“ — Кларис. Ако имаш лошия късмет да хванеш някоя от тях, длъжна си или да я треснеш в лодката, или да я хвърлиш обратно в морето.
Оливия намести слушалките на ушите си и хвърли бърз поглед през малкото правоъгълно прозорче, което служеше за визуална връзка между студиото и контролната зала. Продуцентката на предаването, в което слушателите се обаждаха за съвети, Даян Лоуи, бе притиснала телефонната слушалка между ухото и рамото си, а пръстите й се стрелкаха по клавиатурата, докато записваше чакащите да разговарят в ефир с Оливия. След всяко име записваше накратко за какво се обажда слушателят или слушателката.