— Оливия — започна тя, — защо не седнем и не изслушаме какво имат…
— Не! Съжалявам. Много бих искала да съм част от „Синтекс Комюникейшънс“ и концепцията за предаване с водещи мъж и жена е много изкусителна, но не мога да работя с Мат. Как се спори за мисли и чувства с мъж, който не признава, че изпитва нещо такова?
— „Лив на живо“ е страхотно предаване, доктор Мур — каза изпълнителният директор на „Синтекс“, Едуард Симс. — Само че ние вече имаме няколко предавания със съвети. С Мат Рансъм в екип сте много силни. Предложение за предаване като „Според нас“, което ще ви изстреля сред звездите, не се среща всеки ден.
Оливия погледна Едуард Симънс в очите. Отвори уста, затвори я, после отново понечи да отговори. Не беше сигурна, че ще има волята да отхвърли отново предложението му.
Това беше шанс, който се предоставяше на човек веднъж в живота. А за нея дойде в напълно неподходящ момент. Трябваше да каже не и щеше да го направи. Както когато трябваше да откаже на Кранкоуър да я заключи в онзи апартамент с Мат.
Знаеше си, че да се намира в такава близост до Мат при това напрежение, щеше да доведе до емоционално бедствие, но пренебрегна инстинктите си, защото искаше да победи. Сега за втори път трябваше да избира между душевното си спокойствие и кариерата. Както все повтаряше на слушателите, човек не е нищо повече от избора, който прави.
Дойде време да последва съвета си. Кимна на Симс и вицепрезидентите.
— Много благодаря за предложението. Поласкана съм — усмихна се тя — и силно се изкушавам, но се страхувам, че се налага да откажа.
После се оказа в асансьора двайсет и два етажа по-надолу с онемелия си агент. Карън, за която говоренето беше като дишането за другите, си държа езика зад зъбите, додето не излязоха през въртящата се врата на Пето авеню.
— Оливия, помисли какво правиш. „Синтекс“ ще излъчва „Според нас“ из цялата страна. Ако искаш да работиш с пациенти, можеш да го вместиш в графика си. Справи се страхотно с „Лив на живо“, но Ти Ел Кей могат да го излъчват само в двайсетте си станции. Защо не ми позволиш да се върна и…
— Не. Когато Ти Джей ме помоли да участвам в дистанционното предаване с дарения, си казах, че по-скоро бих провела зимните олимпийски игри в ада, преди да се съглася. А после се предадох и го направих. Този път съм твърда. Дяволът ще прави двоен аксел на лед, преди да водя „Според нас“ с Мат Рансъм.
Оливия закрачи по Пето с Карън, с лимузината на „Синтекс“ по петите им. Опитваше се да не мисли какво беше отхвърлила, но без особен успех.
Крачеше, без да вижда витрините, по които се заглеждаше. Току-що беше отхвърлила най-значимото предложение в кариерата си, беше казала „не“ на нещо, което желаеше повече от всичко. „Не“ на известността, „не“ на върха в радио-индустрията, „Не“ на повече пари, отколкото беше мислила, че ще види през живота си.
И го направи, защото…
Оливия се спря пред витрината с чанти, замислена върху въпроса. Отказа, защото не можеше повече да жертва чувствата си в полза на кариерата, защото качеството на живота й беше много по-важно от професионалните успехи. Изморена, без да разполага с повече време, тя се качи в лимузината с Карън и потеглиха към летище „Кенеди“.
Ако се беше насилила да работи с Мат, като се имат предвид всички нерешени проблеми помежду им, какво щеше да говори това за нея? Че не си е взела поука, че винаги ще подчинява и отрича чувствата си, за да успее?
Животът беше много кратък, за да се измъчва по този начин и прекалено кратък, за да се остави да бъде манипулирана. Като се настани в сектора за първа класа в самолета до Атланта, Оливия осъзна, колко странна беше цялата история. Ако Мат Рансъм беше толкова важна част от уравнението на „Синтекс“, къде беше той?
Тя отпи от виното, което й донесе стюардесата и помисли върху това.
Ако ергенът на годината искаше да работи с нея, трябваше да й го каже лично. Освен това трябваше да й каже защо.
В петък сутринта „Лив на живо“ гъмжеше от слушателки, които се бореха с много неприятни житейски изненади — нещо, към което Оливия можеше да отнесе преживяването с борда на директорите в „Синтекс“. През по-голямата част от сутринта се опитваше да изглади неравностите в живота на слушателите си.
Понякога тези неравности приемаха неочаквана форма като съпруга на Мелиса, който очевидно се преструваше, че се интересува от електрически инструменти.
— Не разбирам, доктор О — гърлено каза Мелиса. — Откакто сме женени, всяка година му подарявам инструменти за рождения ден.
— И? — попита Оливия.
— И онзи ден, докато подреждахме гаража, той ми каза, че предпочитал дамско бельо — изрече на един дъх тя. — От „Виктория Сикрет“.