— Ти как го приемаш? — попита Оливия.
— Вие как бихте го приели? При всяка възможност ми смъкваше бикините. Не съм знаела, че проверява от коя серия са.
Оливия сдържа усмивката си. Усещаше объркването на Мелиса, но не долавяше отвращение, което означаваше, че Мелиса ще може да приеме слабостта на съпруга си.
— Мъжете, които обичат да се преобличат в женски дрехи, почти винаги са хетеросексуални — обясни Оливия. — Ако го обичаш и можеш да понесеш увлечението му по бельото, не виждам проблем.
— Но той е висок метър и деветдесет и приятелите му го наричат Буба — отбеляза Мелиса. — При това вече му купих електрически трион.
Оливия беше навлязла в третия час от „Лив на живо“, когато се обади Джо-Бет с ликуващ глас. Тя също беше преживяла нещо, което бе променило животай, но при нея беше с положителен знак.
— Няма да повярвате, доктор О! Омъжвам се!
Пристъпът на завист беше съвсем личен и абсолютно непрофесионален. Оливия веднага го потисна.
— Поздравления — каза тя. — Страхотна новина.
— Благодаря. Още не мога да повярвам! За една вечер получих две предложения за женитба. По-невероятно нещо не ми се беше случвало.
— Две предложения?! — учуди се Оливия, като не пропусна да забележи иронията.
Жената, на която даваше съвети, беше получила две предложения за женитба, докато мъжът, когото обичаше, беше сложил прът в кариерата й и бе твърде зает да ходи по срещи, камо ли да признае чувствата си.
— Доуг ли ти направи едното?
— Да — отвърна развълнувано Джо-Бет. — Беше толкова романтично. Влезе в дамската тоалетна в „Паризиен“, за да ми предложи. Ще се женим през есента.
Доуг Ролинс беше нахълтат в дамската тоалетна, за да направи предложение за женитба. Добре, не изпитваше чак такава завист от този сценарий. Ала все пак той й беше предложил. Мат Рансъм отново играеше централна роля в „Игра на срещи“.
— Все едно, исках само да ви благодаря. Ако не бяхте вие с Мат, това нямаше да се случи.
Оливия няма смелостта да попита дали се бе случило заради тях или въпреки тях.
— Поздравления, Джо-Бет. Много хубаво, че всичко се нареди.
Оливия се опитваше да си представи Мат Рансъм паднал на колене, и то в дамската тоалетна, когато чу странен шум в контролната зала. Тя погледна през стъклото, но Даян беше с гръб. Нещо ставаше, но когато не се появи никой от охраната, Оливия съсредоточи вниманието си върху Джо-Бет.
— Мат ще се върне ли скоро? — попита тя. — Доуг е извън щата днес, но ме помоли да му благодаря лично.
Оливия чу повишаване на тон от другата страна на стъклото. Като протегна шия, тя се опита да види какво става около Даян, но техниката й пречеше.
— Не съм много сигурна, кога ще се върне. Всъщност…
Продуцентката й се обърна и миг по-късно главата на Мат Рансъм се показа над тази на Даян. Докато Оливия ги наблюдаваше, той хвана Даян за раменете и я избута решително от пътя си. Следващият глас, който чу в слушалките, беше на Мат.
— Всъщност, Джо-Бет — изрече той все едно не се беше преборил с Даян за микрофона, — аз се върнах и съм щастлив да разбера, че всичко се е развило така добре при вас с Доуг.
Даян се показа иззад рамото на Мат и изрече безгласно „съжалявам“, но Оливия все още се опитваше да схване какво става.
— О, още нещо, Джо-Бет — добави той.
— Какво?
— С право ми беше ядосана последния път, когато говорихме. Не ми беше работа да давам съвети на Доуг, след като не можех да се оправя със собствения си живот.
Всички млъкнаха поразени, а Оливия, Джо-Бет и всички останали слушатели разтърсиха глави, без да вярват на ушите си.
— Боже, Мат — забеляза Джо-Бет, — звучиш все едно не си на себе си.
— Не, наистина не съм — отвърна Мат. — Мисля, че знам чия е вината. — Той погледна Оливия, но стъклото й пречеше да разбере какво е намислил.
Оливия си представи как всички в радиото са залепили ухо до най-близките радиоколони. Някъде в недрата на радиото Чарлс Кранкоуър несъмнено подскачаше от радост. Оливия не знаеше защо изобщо е изненадана, че Мат Рансъм се е появил неочаквано. Той винаги действаше импулсивно.
— Е, какво те води в Атланта? — Тя запази неутрален тон и изражение, но вътрешно се бореше с надеждата, въпреки дългия списък с прегрешения на Мат, включително, но не само това, че я принуди да откаже най-доброто предложение в кариерата си.
— Мислех да се направя, че случайно съм се отбил, но всъщност дойдох направо от Чикаго, така че ще бъде пресилено, ако го кажа.
Оливия го изчака мълчаливо да продължи.
— После си помислих дали да се престоря, че съм доброволец от полицията по развлеченията, изпратен, за да нагледа напредъка ти — обясни той.