Следващите няколко обаждания бяха в същия дух, но никой не му даде обяснение, докато не се обади Доуг.
— Здрасти, Мат. Тежък ден, а?
— Не и допреди малко. Какво става, Доуг? Явно само аз не знам.
— Тази сутрин в „Лив на живо“ се занимаваха най-обстойно с теб. Доктор О говори за нещо, наречено синдром „Питър Пан“ и после помоли хората за опишат питърпановците, които познават. Цял куп жени описаха теб — мисля, че някои от тях бяха бивши твои гаджета, които не са приели съвсем добре твоето предварително предупреждение, противно на това, което ти си мислиш.
Явно дори Доуг не можеше да се въздържи да не хвърли камък тази вечер.
— Джо-Бет ме описа. Каза името ми и всичко останало — чух част от предаването на път към Монтгомъри — после остави съобщение на мобилния ми, че ако искам повече мляко, трябва да купя кравата. Гръм да ме тресне, ако знам какво означава това.
— Жените могат да са крайно загадъчни.
— Също и подли. Да беше чул какви неща изрекоха по твой адрес.
Мат не знаеше дали да се смее, или да се ядосва. От една страна, не му се нравеше особено да го сравняват с измислен герой като Питър Пан. От друга страна, какво, за бога, й ставаше на почтената и благовъзпитана, спазваща стриктно правилата Оливия Мур? Нямаше търпение да изслуша записа от предаването й. Нищо не правеше играта по-интересна от един достоен противник.
Една седмица след това чертата беше теглена и залаганията за победителя приключени. Макар малцина в радиостанцията да смятаха, че е изчерпала темата с Питър Пан, всеобщо бе мнението, че Оливия е свалила белите ръкавици и е забила копието право в целта.
Мат на свой ред реализира няколко попадения, включително предаването, посветено на видовете мании, които карат хората да изберат професията на психолога. Далеч от научна дискусия, обсъждането се бе изродило в комично шоу на свободна тема, по време на което имаше опашка от чакащи да ги включат в ефир.
Днешното общо събрание на персонала на „Лив на живо“ и „Мъжки разговор“ беше първото по рода си, а онези, които вече бяха седнали около конферентната маса определено изглеждаха нащрек. Когато влезе, без да бърза през оставащите няколко минути до началото, Мат избра да седне на свободния стол до Оливия и направи цяло представление, докато се настаняваше удобно.
Когато всички погледи бяха насочени към тях, той кимна приятелски, придърпа стола си още по-близо и взе ръката й в своята.
— Мисля, че пропуснаха да ни представят. Казвам се Питър, но можете да ме наричате Пан. А вие сте… Уенди?… Тинкър Бел? — Той я дари с усмивка, едновременно нагла и момчешка.
Засрамена, Оливия се опита да освободи ръката си. Когато не успя, тя се усмихна също толкова нахакано:
— Не, само загрижен специалист по душевно здраве, който се опитва да помогне на заблудилите се момчета да намерят пътя към дома.
Той се усмихна одобрително и обърна ръката й с дланта нагоре, изучавайки я отблизо.
— Няма капан, въпреки че съзирам няколко оголени нокътя. — Той се наведе и целуна галантно дланта й, като прошепна, така че само тя да го чуе: — Можеш да ме заведеш у вас по всяко време.
Устните му върху кожата й се сториха топли и близки. Оливия се отказа от изтънчеността и издърпа ръката си. Щом я освободи, тя съсредоточи цялото си внимание върху изпълнителния директор, който изглеждаше учудващо щастлив за човек, изправен пред бюджетна криза.
— Добре — каза Ти Джей. — Сега, когато ръцете ни са свободни, можем да започваме. — Той прочисти гласа си и се наведе напред. — Както ви е известно, от Детройт е дошъл консултант на компанията, който ще следи за реакцията на слушателската аудитория на предаванията ви.
Всички простенаха. Ала когато Ти Джей продължи, причината за доброто му настроение стана явна. В радиото, както и в телевизията, колкото по-голяма е аудиторията, толкова повече пари получава радиостанцията за рекламно време и за правото други радиостанции да излъчват програмите й.
— Няма да разполагаме с цялостната картина, докато не получим окончателните резултати от рейтингите в края на периода, но от това, което се вижда, „дърленето“ ви вече оказа значително въздействие.
Ти Джей поглади плешивата си глава.
— Всеки път, когато говорите един за друг в ефир, рейтингът скача до тавана.
— Няма що, страхотно — промърмори Оливия. — Защо да не посветя предаванията си на психологическите проблеми на Мат? Със сигурност ще имам материал за няколко години напред.
— Кой го казва. — Смехът на Мат не беше ласкателен. — Докато слушах слушателите си да те обсъждат, не мога да кажа, че ми беше особено забавно. За човек, който се предполага, че трябва да помага на другите, имаш доста трески за дялане. Не, че — побърза да уточни — умирам от желание да губя още ефирно време, за да ги споменавам.