— Деца, запазете го за ефира. — Ти Джей се облегна на стола си и се втренчи в Мат и Оливия. — Не се шегувам.
Мат поклати глава с отвращение.
— Да, бе! Как смяташ да го направиш? Да ни пуснеш в ефир и да ни оставиш да решим проблема с физическа сила? Ние не сме дресирани животни, Ти Джей, и нямам намерение да участвам в двубой с Оливия.
— Така ли? — Ти Джей продължи да ги гледа изпитателно. — Много лошо, защото отдел „Промоции“ е измислил начин да извлече изгода от личната ви „вражда“ и в същото време да допринесете с нещо добро за обществото.
Мат се излегна на стола до нея, но небрежната му поза бе в разрез с енергията, която вибрираше от него. Един път да бъдат в синхрон. Тя също имаше лошо предчувствие за посоката, която поемаше разговора.
Ти Джей се обърна към директора по промоциите, новоназначен от дъщерната радиостанция в Бостън.
— Чарлс, защо не запознаеш всички с идеята си?
Чарлс Кранкоуър прокара издължените си пръсти през идеално подстриганата си руса коса. В обкръжение, известно с небрежността си, той беше прекалено безупречен и скован. Онези, на които не им пукаше от него — а броят им постоянно нарастваше, — изразходваха значително количество енергия, за да видят бастуна, който според тях бе забит в задника му. Досега никой не беше успял да го съзре или да го извади.
— Всъщност идеята е поразително проста. — Чарлс кръстоса крак върху крак, обути в панталони с остри като бръснач ръбове и допря върховете на пръстите си с грижливо оформен маникюр, като подпря лакти на масата. Гласът му бе плътен баритон с обработено произношение. — Както вероятно знаете, Асоциацията провежда ежегодна кампания за набиране на средства, наречена „Затвор и гаранция“.
Всички кимнаха предпазливо, опитвайки се да разберат накъде бие Чарлс.
— Ами, хранителна банка „Трета жътва“ се обърна към нас с подобно предложение, макар че гаранцията ще бъде плащана в храни, а не в пари. Имат нужда да попълнят хранителния си резерв.
— Значи искат да се преструваме, че сме затворени някъде и да караме слушателите да даряват храни, за да ни измъкнат? — Тонът на Мат бе открито скептичен. — Не виждам какво общо има това с мен и Оливия.
— Да, да. Ние измислихме малко по-различен вариант.
Мат постави лакти на конферентната маса и се усмихна. По-оживен Оливия не го беше виждала досега, но ни най-малко не бе впечатлена.
— Искаме да ви затворим заедно — от сорта на „Биг Брадър“ или „Сървайвър“. За една седмица. — Дори Кранкоуър да бе забелязал шокираните им изражения, той избра да не им обърне внимание. — Идеята е да го направим така, че и двамата да можете да излъчвате предаванията си от мястото. Ще монтираме и интернет-камери, за да могат слушателите да ви наблюдават на живо в мрежата по всяко време. През тази седмица те могат да гласуват за любимия си водещ и да допринасят за плащането на гаранцията ви във вид на храни. Който събере най-много храни и гласове, печели.
— Печели какво? — Тонът на Мат бе сух като Сахара.
Чарлс се намести внимателно на стола, но не трепна.
— Ти Джей ще го обяви след малко, но крайната награда, разбира се, е повече ефирно време и по-висок рейтинг.
Настъпи продължително мълчание, преди Чарлс да продължи:
— Като се има предвид аудиторията ви поотделно, предполагаме, че даренията ще се разделят по пол. Най-общо казано, очакваме истинска битка между половете. — Чарлс се усмихна и наклони леко глава все едно очакваше аплодисменти.
— Това е шега, нали? — Мат премести очи от Чарлс към Ти Джей, почти без да поглежда Оливия.
— Не, не е.
— Нека да видя, дали съм те разбрал правилно. Искаш да ни затвориш заедно за една седмица и да видиш кой ще оцелее? — Тонът на Мат все още бе леко невярващ, но докато Оливия го наблюдаваше, в тъмните му очи се прокрадна палава искра и ги накара да заблестят. — Предполагам, че не можем да гласуваме един против друг?
Ти Джей се изсмя.
— Не, без такова гласуване. Без ядене на плъхове. Апартаментът ще бъде напълно обзаведен с всички удобства на цивилизацията. Всъщност спонсорите вече се състезават помежду си чии стоки да бъдат предпочетени. Това е една невероятна възможност за реклама.
Оливия най-накрая излезе от вцепенението.
— Говорили сте със спонсорите, преди да говорите с нас?!
Чарлс преглътна, но не се притесни.
— Искахме да видим дали идеята ще набере скорост, преди да ви занимаваме с подробностите. — Отново се усмихна. По стандартите на Кранкоуър, той сияеше. — На практика всички са „за“. Всички прегърнаха идеята.