Ако се съгласеше с предложението на Чарлс, щеше да извърши огромна грешка. Ако беше поне наполовина толкова решителна, колкото съветваше слушателите си да бъдат, щеше да стане и да си направи харакири преди изобщо да допусне мисълта за тази нелепа промоция, предложена им от Чарлс.
Мат се наведе към нея и кръвта забушува във вените й със силата на цунами. Колкото по-скоро кажеше не, толкова по-добре.
Нямаше значение какво мислеха Мат или другите. Когато се съгласеше на този потенционално опасен план, зимните олимпийските игри щяха да се провеждат в ада.
5
— Не ти ли се струва студено тук?
Оливия бе прекрачила прага на апартамента и се опита да не обръща внимание на изщракването на вратата зад нея. Или на езичето на ключалката. Или на стъпките на Кранкоуър, отекващи по празния коридор към асансьора, който щеше да го изведе на свобода.
Протегна се към термостата и усили отоплението, макар да знаеше, че обзелият я студ няма нищо общо с температурата — по-скоро се дължеше на паниката, която я бе обхванала.
Като пристъпи предпазливо напред, Оливия остави куфара си на пода и огледа дневната. Това, което видя, не й помогна да успокои нервите си.
Отляво имаше Г-образен кухненски кът в различни нюанси на бежово. Плотът бе разположен с гръб към входната врата, а до него имаше кът за хранене. Прозорчето над мивката с размери на пощенски плик пропускаше много малко светлина.
В дъното на коридора, който започваше от най-широката стена на дневната бяха спалните и банята. Отдясно на портала две заоблени кафяви диванчета бяха поставени под ъгъл около семпла ниска масичка и гледаха към шкафа с уредбата, върху който бе монтирано кръглото око на камерата, което щеше да документира всяко тяхно движение.
Снопчета дневна светлина се прокрадваха през френските прозорци в дъното на стаята, а до тях стоеше миниатюрна боксова круша с карикатура на лицето на Мат, изрисувано върху нея.
Сместени между входната врата и уредбата бяха бюрото с компютъра, пултът, а телефонът беше инсталиран като временно аудиотабло. Мат се пресегна и натисна няколко клавиша на компютъра и няколко секунди по-късно образът в обсега на камерата се появи върху телевизора и на компютърния монитор.
— Усмихни се, Оливия. Време е за шоу. — Устните на Мат се докоснаха до ухото й, а топлият му дъх погъделичка врата й.
Решена да не му обръща внимание, Оливия се втренчи в телевизионния екран, на който на преден план се виждаха двамата с Мат, а в дъното — кухненския кът и спалните. Заради широкоекранния обхват фините движения и подробностите не можеха да се видят. За да се увери, тя вдигна ръка и размърда пръсти пред камерата. Мониторът потвърди надеждата й — въпреки че се виждаше вдигнатата ръка, онова, което правеше с нея, се губеше.
Отсъствието на звук беше другата благословия. След като звукът щеше да бъде излъчван само по време на предаванията, не се налагаше да внимават какво говорят, за разлика от действията им. Оливия се отдръпна от Мат.
— Ще си прибера нещата. Имаш ли предпочитания за спалнята?
Устните на Мат се разтвориха и Оливия осъзна, че наистина трябва да подбира думите си.
— Позволи ми да перифразирам. Коя спалня избираш за себе си?
Тъмните му очи заблестяха.
— Няма значение. — Оливия вдигна куфара си и се насочи към първата врата отляво. — Избирам тази. — След което се шмугна през вратата.
Спалнята, както и останалата част от апартамента, бе решена в минималистичен стил. Което ще рече, че беше малка и семпло обзаведена. След като сложи куфара си на скарата, тя седна на леглото с кралски размери и се загледа в плика с фирмения знак на „Виктория Сикрет“, сложен по средата. Петнайсет минути насаме с Мат и тя вече не знаеше какво говори, а добавянето на бельо в уравнението определено й изглеждаше… чиста провокация.
Предпазливо, тя се протегна към розовата опаковъчна хартия и извади най-оскъдната черна сатенена нощница, която беше виждала. Лека като перце с повече изрязани части, отколкото плат, тя бе в комплект със също толкова оскъдни прашки. Тъкмо бе вдигнала предпазливо с два пръста миниатюрния сатенен триъгълник, когато чу гласа на Мат на вратата.
— Оливия… — Каквото ида се канеше да каже, застина на устните му при вида на прашките, които висяха във въздуха.
Тя напъха припряно хлъзгавия сатен в плика и се обърна към него.
— Явно си избрала точната стая — отбеляза той.
Оливия реши да не показва неудобство.
— Какво, нищо ли не са оставили в твоята? — попита тя.
— Одеколон и зелена карирана пижама. — Той се облегна безгрижно на касата на вратата. — Спонсорите се канеха да изпратят и на теб същото, но аз им казах, че ти приляга или черен сатен… или нищо. Май са изпратили най-доброто от двата варианта. — Погледът му се плъзна по тялото й. — Жалко, че нямаш куража да го облечеш по време на излъчване.