— Не съм направила кариера, разхождайки се в черен сатен.
— Наистина жалко. Щеше да забиеш два, може би три пункта в рейтинга си с тези прашки, Оливия, и не мисля, че бих имал нещо против.
— Много спортсменско от твоя страна, но имам намерение да те бия напълно облечена. — Тя отвори чекмеджето за бельо на нощното шкафче и пъхна вътре розово-белия плик. — От личен опит ще ти кажа, че повечето хора предпочитат техният психоаналитик да е облечен.
Тъмната му вежда се изви нагоре.
— Да, бе. Тези голи терапевтични сеанси са наистина непоносими! Толкова е трудно да гледаш човека в очите.
Оливия не можа да са сдържи и се разсмя. Беше забравила колко на място можеше да се шегува Мат. И колко хубав ставаше, когато усмивката му се разлееше по цялото лице и запалеше искрици в очите му. Смехът й постепенно заглъхна под погледа му. Време беше да се махне от тази стая и да се върне към професионалните им отношения. Тя се изправи и тръгна към него.
Мат не се помръдна, когато тя спря на няколко сантиметра от мястото, където стоеше той. Вместо това я погледна оценяващо.
— Има ли нещо, от което се нуждаеш? — попита Оливия.
— Ммм-хмм — не помръдна той.
Пулсът на Оливия заби ускорено. Нямаше как да не забележи широките му рамене, изпълващи рамката на вратата и мускулестия гръден кош, опънал черната фланелка. Устоя на импулса да спусне погледа си по-надолу, под сребърната тока на колана и надолу по изтърканите сини джинси, които обгръщаха тесния му ханш.
— Дошъл си в стаята ми, защото…
Ако тонът иго бе изненадал, той с нищо не го показа.
— Имаш — погледна той към часовника си — около десет минути до началото на предаването. Даян иска да регулирате нивата на звука.
— О, така ли? — По-малко от трийсет минути в компанията му и вече забравяше защо беше тук. — Ще ме извиниш ли?
С театрален поклон той отстъпи назад, за да й направи път. Оливия седна зад микрофона и си сложи слушалките.
— Тук съм, Ди. Кажи ми, когато се получи това, което ти е необходимо.
Мат продължаваше да стои облегнат на касата на вратата й с чаша кафе в ръка и да я гледа с интерес. Всичко в този апартамент беше прекалено близо едно до друго и твърде интимно, включително Мат Рансъм. Очевидно, от нея зависеше да запази дистанцията помежду им.
— Проба, проба. Слушате Оливия Мур, която излъчва предаването си от най-малкия апартамент на земята. — Тя откъсна мислите си от Мат. — Какво става с диетата, Ди?
— Страхотно. Току-що избрах диета, състояща се само от суши. Казват, че изгаря всички мазнини в тялото.
— Нали знаеш, мога да ти помогна за проблема с храната. Тези крайни диети не са…
— Да, да, благодаря, шефе. Убедена съм, че тази ще свърши работа. Звукът е настроен. Имаш ли нужда от нещо?
— Какво ще кажеш за нов съквартирант и сто-двеста квадратни метра в повече?
Даян се засмя.
— Де да можех да ти помогна!
— Ще се задоволя и с прозорчето на студиото с теб от другата страна.
С Даян бяха заедно още от първото предаване „Лив на живо“ в Тампа и оттогава много вода беше изтекла.
Тя погледна към Мат, който продължаваше да стои облегнат на вратата на спалнята й и се запита кого заблуждава. Истинският душевен покой изискваше много повече от присъствието на Даян. Един-два континента, поставени помежду им, биха свършили работа.
Мат наблюдаваше как Оливия започна предаването си, докато в ума си рисуваше картини на тази сериозна в момента жена, облечена в оскъден черен сатен. Докторката можеше да се надува и да го отбягва колкото си иска. Накрая състезанието щеше да бъде спечелено от този, който успееше да обуздае и контролира високоволтовия ток, който протичаше между тях. Щом искаше, Оливия можеше да отрича, но той предпочиташе да признае истината, че привличането помежду им съществуваше — всъщност двамата седяха върху буре с барут и ръката го сърбеше да палне фитила.
Той отиде в кухнята и започна да рови из шкафовете, докато слушаше как Оливия съветва слушателките си. Надникна в килера и се увери, че Кранкоуър бе доставил обещаното от спонсорите. Съдовете за готвене бяха от „Уилямс-Сонома“, продуктите от „Дианджело“, вносните храни — от „Гурмей ту гоу“. Каса с любимото му вино бе поставена на плота и чакаше да бъде разопакована, а два стека с „Нюкасъл“ вече се охлаждаха в хладилника. Накратко, всичко, от което един мъж се нуждаеше за едно цивилизовано съществуване.