Съквартирантката му явно имаше по-непретенциозни вкусове. От онова, което видя, тя имаше намерение да кара на сандвичи с фъстъчено масло и конфитюр, разнообразени с до някоя шоколадова бисквитка. Нейният дял в хладилника се състоеше от два пакета полуфабрикати от сирене, литър обезмаслено мляко и стек с диетична кока-кола. Ако беше поръчала нещо, поне малко напомнящо на плод или зеленчук, то той не го бе видял. Всъщност, като лекар, тя изглеждаше изненадващо незаинтересована от здравословното хранене.
Мат прекоси обратно дневната, за да наблюдава Оливия по-отблизо. Когато тя се наведе, за да вдигне паднал лист хартия, не можа да не забележи колко съблазнително й стояха джинсите. Краката й бяха дълги, а задните й части идеално оформени. Когато се настани на стола, погледът му се плъзна по стройното й тяло до високите й гърди, които бяха опънали кремавата фланелка. Ако организмът й бе недохранен, то това бе скрито под доста впечатляващи форми.
Мат отиде до къта за сядане и се пльосна на дивана с крака върху ниската масичка. Не му трябваше много време, за да реши, че Оливия Мур не страдаше от липса на витамини, нито от нищо, което имаше значение. Напротив, приятно бе да я гледаш и Мат се отдаде на това удоволствие.
Белите й зъби хапеха плътната й долна устна, а зелените й очи излъчваха загриженост, докато изслушваше проблема на слушателката. Когато се навеждаше, за да запише нещо в бележника пред себе си, русата й копринена коса падаше напред и закриваше лицето.
Удоволствието му трая кратко. Ръцете на Оливия застинаха и тя спря да говори. После вдигна очи и в продължение на цели десет секунди го гледа как я наблюдава. Когато накрая заговори, беше, за да обяви рекламната пауза.
— Какво правиш, по дяволите!
— Кой, аз ли? — посочи гърдите си той и огледа стаята, сякаш търсеше някой друг.
— Ти, кой друг! Защо си седнал тук? Предаването ми още не е свършило.
— Къде другаде да отида, Оливия? Изпих твърде много кафе, за да легна да дремна, а не ми се прекарват три часа в банята.
— Добре, но не можеш просто да си седиш там и да ме наблюдаваш.
— Защо?
— Защото не ми харесва.
— Разполагаме с шейсет квадратни метра. Нямам голям избор. Ще ти се наложи да го приемеш.
— Хубаво, но ми пречиш да се концентрирам.
— Тогава се постарай повече. — Той погледна към телевизионния монитор и видя себе си и Оливия, заели отбранителна позиция. Камерата може и да не излъчваше звук, но всеки, който ги наблюдаваше, щеше да забележи езика на тялото, който говореше за неприязън.
Оливия свали слушалките си и се изправи.
— Не се шегувам, Мат. Не можеш просто така да си седиш там и да ме зяпаш втренчено, докато работя.
— Добре. Ще чета. — Той взе дипломатическото си куфарче от съседния стол и започна да рови из него, като накрая извади един опърпан брой на „Спортс Илюстрейтид“ с модели на бански, което бе взел нарочно само за да я дразни. Извади също собствените си слушалки, онези с дългия кабел, с които можеше да се разхожда навсякъде из дневната, пъхна ги в контролния пулт и отново седна на дивана, като вдигна с преднамерен жест списанието пред лицето си. Когато не получи ответна реакция, той свали надолу списанието и погледна иззад него. Оливия продължаваше да седи, хванала слушалките, с отворена от изненада уста.
Беше много сладка, когато бе смаяна.
— Мисля, че чувам сигнала на предаването ти, Оливия. — Той посочи слушалките си. — Време е да започнеш да говориш с онези хора, които се обаждат и задават въпроси. Нали се сещаш… слушателите ти?
Той й намигна по възможно най-похотливия начин, на който беше способен.
— Ако не се захванеш за работа, ще изостанеш толкова много след мен, че в края на седмицата ще ти се наложи да обуеш онези прашки. — Убеден, че е измислил идеалния стимул, Мат отново вдигна списанието пред очите си.
Как успя да потисне напушилия го смях и да се преструва на погълнат от списанието до края на предаването й, един бог знаеше. Оливия преднамерено се правеше, че не го забелязва, което той разтълкува като знак, че се интересува от него. Само че на тези му мечтания бе сложен край от треперещия глас на последната обадила се слушателка.
— Доктор О? Направих каквото ми казахте.
— Какво по-точно, Джо-Бет?
Мат наостри уши. Приятелката на Доуг се казваше Джо-Бет.
— Казах на Доуг за втори път, че искам да се оженим. А той ми отвърна, че развалям една идеална връзка.
— После какво? — Тонът на Оливия беше спокоен и утешаващ за разлика от тихото страдание в гласа на Джо-Бет.
— После той поиска, ъъъ, мляко и аз му казах да си намери друга крава.
— Браво на теб, Джо-Бет. Правилно си постъпила.