— Вътрешният ми глас обаче ми говори точно обратното.
— Защо, какво стана?
— Той каза, че не разбира и думичка от онова, което му казвам, и ако не съм искала да съм с него, никой не ме насилвал.
Мат прелисти страницата на списанието, но вниманието му бе приковано върху драмата, която се разиграваше в ефир. Оливия замълча продължително, после каза:
— И ти какво направи?
— Изнесох се. Напуснах го. — Гласът на Джо-Бет затрептя от съжаление и Мат използва възможността, за да погледне крадешком Оливия иззад списанието. Тя седеше съвсем неподвижно и тържествуващата усмивка, която очакваше да бъде изписана на лицето й, отсъстваше.
— Обичам го, доктор О. Мислех, че ще прекараме остатъка от живота си заедно.
— Знам, Джо-Бет. Понякога боли, когато постъпваме както повелява разумът. — Оливия затвори очи за миг, после ги отвори и пролича, че мислите й са някъде много далече. — Сега трябва да се държиш много твърдо. И ако на Доуг не му дойде ума в главата, трябва да се огледаш и да намериш човек, който да те оцени достатъчно, че да бъде готов да се обвърже. Това е съветът ми. Обаждай се. Искам да ме държиш в течение, разбра ли?
— Да.
Оливия засъбира бележките си, докато изричаше заключителните реплики:
— Всички вие, които ни слушате, продължавайте да дарявате храни. Можете да ги изпращате чрез уебсайта на радиостанцията, докато гласувате за предпочитания от вас водещ, или да се обаждате в радиото за даренията си. Благодаря, че ни слушахте. Аз съм доктор Оливия Мур, която ви напомня, че трябва да живеете живота си… на живо.
Оливия свали слушалките, пъхна бележките в една папка и се изправи. Знаеше точно как се чувства Джо-Бет. Не беше лесно да напуснеш някого, когото обичаш, а още по-трудно бе да се разделиш с някой, който искаш да те обича.
Замислена, тя отиде в кухнята, за да потърси нещо за ядене и се сепна, когато почувства ръката на Мат върху китката си.
— Доволна ли си?
— Моля?
— Как се чувстваш след съвета, който току-що даде на горката жена?
— Не знам за коя горка жена говориш, освен ако нямаш предвид една от голите жени, които оглеждаше похотливо през последните четирийсет и пет минути.
— Говоря за Джо-Бет и глупостите за кравите и безплатното мляко.
— За теб може и да са глупости, но за тази жена е въпрос на самосъхранение. Нямам никакви угризения относно съвета, който й дадох. Ако нямаше такива безотговорни мъже като теб и Доуг, в когото е влюбена, запазването на самоуважението нямаше да е толкова дяволски трудно нещо.
Те се изгледаха неприязнено, като никой от двамата не искаше пръв да отклони поглед и да се признае за победен. След известно време Оливия си пое дълбоко дъх и издърпа китката си. Още отпреди знаеше, че единственият начин да оцелее през тази седмица бе да запази дистанция помежду им. Тя му обърна гръб, вдигна дипломатическото куфарче от пода до рафта с техниката и извади сноп листа.
Застана пред него и ги развя пред лицето му.
— Позволих си да нахвърлям някои предложения за времето, което ще прекараме заедно.
Забеляза как той потисна желанието си да се разсмее и видя обидното весело пламъче в погледа му.
— Ако е необходимо, няма проблем да ти ги прочета. Е, няма толкова картинки като в обичайните ти четива.
Тя започна да му подава страниците една по една, като на практика ги приковаваше към гърдите му с показалец.
— Това е разписанието за ползване на банята. Сутрините съм запазила за себе си, защото ставам рано, тъй като предаването ми започва в девет. Не знаех по кое време на деня си вземаш душ, затова не съм попълнила твоята част.
Когато той не каза нищо, тя продължи:
— Обикновено хапвам сандвич на крак, но съм готова да правя и за теб и да го оставям в хладилника, така че можем да ядем на смени. Така няма да се прескачаме в кухнята.
Той я стрелна преценяващо изпод дългите си мигли, за които повечето жени биха дали мило и драго, за да ги имат.
— Смятам, че който се храни последен може да се заеме с почистването. Очевидно, в таблицата ти си „М“, а аз „О“.
— Очевидно.
— Би трябвало да си направим също разписание за гледането на телевизия. Аз следя само няколко програми. — Тя му подаде лист с непопълнена таблица и прочисти гласа си: — По-нататък съм разделила дневната на две части, за да има всеки от нас място за сядане, без да си пречим един на друг.
Мат направи три крачки до хладилника и си извади бира. Занесе я в дневната, взе схемата, която му подаде Оливия — тази с разделения през средата с пресечена линия диван, — отпи голяма глътка бира и седна точно по средата на нейния участък. После вдигна крака върху нейната „половина“ на ниската масичка и я погледна право в очите.