— Най-голямата глупост, която извърших, бе да пропилея цели три години с теб. — Следващото нещо, което разбра, беше, че е вдигнала пая с дясната си ръка, премервайки тежестта му. — Но ми е мъчно да те напусна, без да ти оставя нещо за спомен.
Всеки умен мъж би се отдръпнал или поне би оставил малко дистанция между себе си и разгневена жена с вдигнат в ръката пай, но Доуг просто си седеше там и я гледаше намръщено, а лицето му се намираше само на няколко сантиметра от остатъка от ягодовия пай с ревен.
— Постъпи, както намериш за добре, Джо-Бет. Само че в това няма капчица разум. Цялото ти поведение е безсмислено, откакто започна да се обаждаш на онази доктор О.
Тя много добре знаеше, че така няма да реши нищо и със сигурност нямаше да я наградят за професионализъм, но дори цяло стадо бизони не биха могли да я спрат да остави пая в този момент.
Чу как присъстващите ахнаха в един глас, когато вдигаше пая и го залепваше с все сила точно в средата на омразното лице на Доуг. Никой не проговори, когато го завъртя няколко пъти, докато ронливото тесто не се залепи хубаво по физиономията му.
Доуг продължи да седи напълно неподвижен. Почти не мигна, когато лепкавият червен сироп започна да се стича по брадичката му. За момент тя почти си помисли, че ще изплези език и ще го опита, както правеха по телевизията, но по лицето му не помръдна дори едно мускулче.
Стресната от онова, което бе направила, Джо-Бет също замръзна на мястото си. Тишината бе нарушена също така внезапно, както бе настъпила. Около нея се разнесе развълнуван шепот, но идваше някак си отдалече, все едно се случваше на някой друг. Едва бе в състояние да мисли, камо ли да му отвърне с реплика, казана на място. Освен това вместо въодушевлението, което очакваше, чувстваше само съжаление… и напиращите сълзи, които отказваше да пролее.
Джо-Бет остави празната форма за пая на бара пред себе си. После отвърза престилката си и я остави на пластмасовото столче.
Тъпа болка сви сърцето й, когато се обърна към мъжа, с когото се бе надявала да остарее, но сега беше твърде късно за съжаления. Бавно изопна гръб и погледна Доуг Ролинс право в очите — по-точно в окото, онова, което не беше покрито с трохи.
Усмихна се леко и с извинително свиване на раменете извади бележника за поръчки от джоба си и го подаде на Емили. Едва ли щеше да има проблем да я освободят от работа този следобед.
— Сигурна съм, че Емили ще ти помогне да се почистиш, Доуг. Аз ще се погрижа за сметката ти — замълча за секунда, за да огледа щетите, преди да изстреля прощалната си реплика, — но както изглежда, десертът е върху теб.
7
Мат избърса изпотеното огледало в банята. Като продължаваше да си тананика мелодията, която не можеше да си избие от главата, той насапуниса лицето си и го избръсна в такт с нея. Напръскване с дезодорант, афтършейв и беше готов.
С омотана около кръста хавлиена кърпа, той излезе от банята. От коридора видя Оливия зад плота в кухнята с нож в ръка и за момент си представи какво би могла да си приготви с извадените пред нея продукти.
Оливия продължи да работи с наведена глава, но сковаността на раменете й и неестествено наклонената глава му подсказаха, че усеща, че я наблюдава. Почти му дожаля за нея, принудена да търпи присъствието на мъж, добре запознат с горещия й темперамент, прикрит под хладнокръвно държание.
Един джентълмен би й позволил да се преструва на безразлична. Ала никой досега не го бе набеждавал, че е такъв.
Той захвърли кърпата в спалнята си, облече се набързо и отиде бос в дневната.
Оливия го погледна от мястото си на кухненската маса.
— Какво ядеш?
Оливия престана да дъвче. Той я изчака търпеливо да преглътне хапката си и да отпие от диетичната кока-кола. Тя попи деликатно ъгълчетата на устата си със салфетката, сякаш вечеряше в петзвезден ресторант.
— Фъстъчено масло и конфитюр. Направих сандвич и за теб, в случай че си гладен.
— Това ли ти е вечерята?
— Аха.
— Фъстъчено масло и конфитюр!
— Точно така.
— За вечеря?
— Да. — Тя пъхна в устата си последната хапка, сдъвка я старателно и преглътна. — Проблем ли е за теб?
— Не. Просто не съм срещал човек, да не говорим за дете, който да смята това за истинска вечеря.
— Говориш като гастроном.
— Да, знам разликата между намазана с конфитюр филийка и… вечеря. Но щом вкусовите ти рецептори са готови да я приемат, кой съм аз, че да те критикувам?