— Кой си, наистина?
— Значи с това се храниш всяка вечер или понеделнишкото меню е специално?
— За какъв се мислиш? Да не си от хранителната полиция? — Тя избърса още веднъж устата си, после стана и хвърли салфетката, заличавайки всички следи от вечерята.
Мат сви рамене.
— Не мога да допусна да си вредиш така на стомаха, когато аз съм дежурен по кухня.
Оливия отиде до килера и извади голяма опаковка с шоколадови бисквити. Той проследи как извади един пакет, отвори го и извади три бисквити. Върна опаковката на мястото й и отиде до плота, дъвчейки доволно.
— На нищо не си вредя. Сигурна съм, че дори ти си чувал за храна, която действа успокояващо. Много хора обичат да ядат храна, която им напомня за детството.
— Не и аз. Предпочитам нещата, които ми действат успокояващо, но да са за възрастни. И без шоколадови парченца — погледна я той похотливо, в случай че не е разбрала намека му.
Тя отхапа деликатно от бисквитата и не му обърна внимание. Преднамерено.
Без да се впечатлява, Мат започна да приготвя продуктите за вечерята. Извади от хладилника опаковки с нарязани на тънко телешки пържоли и гъби. От кашона с виното избра „Бароло“ и извади две чаши от шкафа.
Оливия дояде последната шоколадова бисквита и седна на едно от високите столчета.
— Да ти налея ли?
— Ще пиеш преди предаване?
— Определено.
— Ами…
— Но какво? До началото има три и половина часа, не се налага да шофирам до работата и не възнамерявам да работя с режещи машини.
— Но…
— Тук няма никакви режещи машини, нали?
Тя го изгледа изпод извитите си мигли. Имаше хубави зелени очи, изпъстрени с лешникови точици. В момента обаче не изразяваха благоразположеност.
След като не бе получил категоричен отказ, Мат, наля щедро по чаша вино за двамата и сложи едната пред нея. Разклати тежката червена течност и я помириса оценяващо, преди да отпие глътка. После започна да приготвя вечерята.
Само за минути оваля пържолите в брашно и сложи масло в нагорещения тиган.
Оливия го изгледа с недоверие.
— Какво правиш?
— Приготвям вечеря.
— Вечеря?
— Аха.
— Ти готвиш?
— Точно така. — Без да откъсва очи от нея, той изсипа гъбите в сгорещеното масло.
— Но ти използваш брашно и… — Тя надникна над плота, за да огледа продуктите. — И гъби, и… и кухненско оборудване… — Последното бе произнесено сякаш беше на чужд език и бе трудно за изговаряне.
— Ами да. — Той си позволи да се усмихне леко, като едва се сдържа да не се разсмее. — Жалко, че вече се нахрани. Приготвям телешко с вино марсала, само за познавачи.
— Телешко с марсала? — почти прошепна тя. — Готвиш телешко с марсала?
Оливия погледна така, все едно току-що бе открила, че Земята все пак беше кръгла, а той не устоя да не поднесе към носа си тигана с идеално запържените гъби, преди да го остави настрани. Тя също подуши въздуха, което му подсказа, че сигурно нямаше да му откаже, ако повтореше поканата си.
Което го изпълни със самодоволство и усещане за власт и пълен контрол. Това трая, докато Оливия не облиза устни и той не проследи с възхищение как връхчето на езика й се стрелна навън и измина целия път през извитата й горна устна. Апетитът му се изостри, макар че нямаше нищо общо с ястието, което приготвяше.
Тя отпи още една глътка от чашата, после отново прекара език по устните си. Те бяха мокри и навлажнени от виното и Мат се изкуши да предложи да ги изсуши със своите. Хвърли поглед към нея, но не долови намек за злонамереност или сексуални помисли в очите й. Все пак там се четеше глад и страстно желание — съсредоточени обаче единствено върху телешкото с марсала.
Мат пусна спагетите в тенджера с вряща вода и разчупи италианския хляб. В продължение на няколко минути той се занимава мълчаливо с готвенето, докато обмисляше ситуацията. Колкото и да го привличаше Оливия, без значение какво изпитваше, докато я гледаше как облизва устни, тя му бе конкурент. Само един от тях щеше да излезе от този апартамент като водещ на радиошоу в Ти Ел Кей. И макар че се съмняваше, че ще остане на улицата задълго, нямаше намерение да му се случи точно сега.
Да нахрани Оливия, беше като да помага на врага. Искаше да я изкара от равновесие и да я смути. Дали вечерята и виното щяха да му помогнат?
Той прецеди спагетите и ги сипа в голяма чиния до тази с телешкото, а после поля пържолите със соса с марсала. Ароматът го накара да преглътне.
Мат плъзна чинията през плота, допълни двете чаши с вино и се премести от другата страна, за да седне на столчето до Оливия. Цялото й тяло се наклони едва-едва към чинията му, а погледът й не се откъсваше от резултата на кулинарните му усилия.